Rhombus Craft Brewery

Първата крафт бира – Рецепта, открадната от боговете

Първата крафт бира – Рецепта, открадната от боговете

Пивото е третата най-употребявана напитка в света след водата и чая. И не напразно – животът на земята съществува благодарение на наличието на вода. Всеки жив организъм съдържа в себе си вода и тя е жизнено необходима за съществуването му. Човекът не може да е изключение. С появата си на Земята, той познава и използва водата в нейните три агрегатни състояния – течно, твърдо и газообразно. Открил е също, че ако водата се превари и се добавят някои треви/билки, тя става по-полезна и по-безопасна. Преваряването убива бактерии и микроби, опасни за човешкия организъм, именно така се появява и чаят като напитка.

Човекът открил, че консумирайки полуизгнили плодове получава необясним прилив на сила и еуфория. Това бил ефектът от алкохола, получен при естествената ферментация на плодовите захари, която пък е предизвикана от гъбични микроорганизми, които се намират навсякъде в природата и се хранят със захари.

Как човекът е “открил” пивото?

Много хипотези и догадки, много артефакти открити при археологически разкопки ни насочват към зората на цивилизацията. Дали зараждането на съвременната цивилизация започнала с уседналото земеделие и култивирането на житните растения, не е всъщност и историята на пивото?!

Основната съставка при приготвянето на пивото е малцът. Малцът е ечемик или пшеница, които започват да покълват при навлажняване.  В този начален етап на прорастване, в зрънцето се образуват ензими, които могат да разкъсат до прости захари дългата верига на нишестето, съдържащо се в зърното.

Ако покълването не бъде спряно в определен момент, тези ензими ще помогнат за развитието на растението, използвайки енергийният запас от нишестето. В природата този процес на производство на малц от ечемик, пшеница, лимец, спелта, не може да се случи спонтанно. Нужно е намеса на Разум!

И от тук започва ИСТОРИЯТА НА ПИВОТО И ЧОВЕКА!

Нека първоначално се фокусираме върху легендата, записана върху най-старите писмени сведения от шумерските клинописни глинени плочки.

Най-популярен безспорно е епосът за Гилгамеш. Освен разказа за неговите странствания и приключения, неизменна част са отношенията му с боговете, които тогава живеели на земята съвместно с хората. Там се споменава за опиянението със “сикара”. Вероятно това е пиво смесено с медовина, подобно на съвременната “брага” (брагот).

Но как умението да се вари пиво стига до хората?

Ето какво се разказва в глинените плочки: “След като станала богиня на Урук и господарка на храма, Ищар (Инанна) укрепила властта си, но знаела, че надолу по течението на Ефрат се намира древният град Ериду – седалище на по-силния бог Еннки. Ищар (Инанна) знаела, че той владее всички изкуства и науки на цивилизацията и решила с молба или кражба да се сдобие с тези тайни. Очевидно с намерението да омае Енки с личния си чар, тя отишла при него, когато бил сам, а той наредил на слугата си да приготви вечеря за двама. И ето какви указания дава той на слугата:

Ела прислужнико Исимуд, чуй нарежданията ми,
Ще ти кажа аз нещо, внимателно чуй моите думи:
Девицата съвсем сама се е запътила към Абау…
Накарай девицата да влезе в еридския Абау
Дай й да яде ечемичени сладки с масло,
Налей студена вода, която освежава сърцето
Дай й да пие бира….

 

Щастлив и пиян Енки бил готов да направи всичко за Инанна. Тя дръзко поискала божествените формули, които лежали  в основата  на високо развитата цивилизация. Енки и дал стотина, сред които божествените формули за върховната власт, царството, жреческите функции, оръжията, юридическите процедури, писарството, дърводелството, дори знанията за музикалните инструменти и храмовата проституция. Включително и тайната за варене на пиво.

Когато на сутринта Еннки се освестил било късно… тайните на цивилизацията вече били при хората.

Но, по-стар от епоса за Гилгамеш, е всъщност химнът на Нинкаши.

НИН.КАШИ или ГОСПОДАРКАТА – ПИВО

22052517_10213066906726066_999008794_n

Това е двойствената същност на Нинкаши, тя e едновременно е и пивото и богинята. Самият химн е описание на процеса на производство/готвене на бира. В такава форма рецептата е могла да се запази устно, предавана от поколение на поколение.

Преводът е собствена адаптация от английски и руски преводи на клинописните таблици.

 

“Химн на Нинкаши”

Родена от реката
Нежно обгрижена от Нинхурсаг/2
Открила своя град в свещенното  езеро
Тя издигна великите стени за теб, Нинкаши, и основа твоят град в свещенното езеро
Тя завърши стените в твоя чест
Твоят баща е Енки, Господарят Нидимуд
Твоята майка е Нинти, царицата на свещенното езеро
Ти си тази която разбърква кашата
Смесваш бапира със сладки аромати, Нинкаши,
Ти си тази която разбърква кашата,
Смесваш бапира със меда на фурмите
Тази, която изпича бапира в голямата пещ.
приготвяш хармана със зърното
Ти си тази, която изпича бапира в голямата пещ,
приготвяш хармана със зърното,
навлажняваш малца и го разстилаш на пода,
а вярното куче го пази дори от господарите свои./2
Ти, Нинкаши, накисваш малца в делвата
Ти, отцеждаш варената каша на тръстиковите рогозки
Хладината идва, Нинкаши, а ти отцеждаш варената каша на тръстиковите рогозки/2
Ти си тази която държи в двете си ръце великолепният сладък сок
Добавяш мед и вино, и той и ти сте едно,
Ти си сладката мъст във кипящия казан.
Ах, какъв прекрасен е звукът от казана
и знаеш ти как да го налееш във делвата,
Ти и само ти пълниш делвата
И това е като прилива на Тигър и Ефрат.
Ти знаеш как и това е приливът на Тигър и Ефрат…

 

Какви указания за приготвяне на пивото  всъщност носи този химн?

Ясно е, че водата играе основна роля в приготвянето на напитката, дори самата богиня е родена от “течащата вода”, т.е. реката. Водата съгражда стените в езерото и там е домът на Нинкаши. “Бапир” е двойно печен хляб от смлян ечемичен малц и ечемичено брашно, замесени с вода и мед или сок от фурми. Всъщност Господарят Енки нарежда на слугата да поднесе на Ищар (Инанна) тъкмо такива “ечемичени сладки”. Именно тайната на приготвянето на малца е в основата, т.е. това е една от тайните, които Инанна откраднала от Енки, защото малцът е сладък за разлика от немалцованят ечемик.

Всъщност накисването на изпечен хляб е традиционен начин за приготвяне на квас и в настоящето. Смесвайки сладкият бапир, малц, добавяйки ги в горещата  вода, започват озахарителните процеси в “кашата” (майша). Думата за “пиво” на древно шумерски е KAS (каш) (спомнете си – НИН.КАШ-И). А прецеждането на малцовата каша през рогозки, респективно през слама, все още се практикува в някои части на света.

 

Най-древната рецепта за пиво съдържа всички елементи на крафт бирата: натурални продукти, естествени ензими, добавени плодове, естествено заквасване и ферментация!

 

По повод наздравицата – химнът на Нинкаши винаги се съпътства от весела трапезна песен, която е реконструирана и можете да чуете на този линк: https://www.youtube.com/watch?v=yvmpG2Nie0s

 

В свободен превод текстът гласи:

Бог да ни благослови!
Отворите на чашите са нашите очи,
а в дъното са нашите сърца
Каквото вас зарадва, то и нас ни радва
Изрисуваната глина е украса за дома,
А глиненната кана пивото ни пази
И от гърлото й как добре от се лее то.
Сламки камъшови, чашки тръстикови,
как сте удобни за всичките братя
Бог да ви благослови!
Отворите на чашите са нашите очи,
а в дъното са нашите сърца
Каквото вас зарадва, то и нас ни радва
Смее се черния дроб и сърцето се радва
На глината своята съдба ще напишеш, а в сърцето храм ще издигнеш
Нинкаши, само ти ни даряваш с тоз живот
Вино, пиво, нека винаги за теб се лее
Медовината сладко ще те упои
През сламките сладка струя се лей
Момчета пивовари, момчета пастири, хайде на хорото
Вече съм с пиво пълен (Пивото всичкото изпих)
Веселие и блаженство!
И въртя се на хорото, и върти се то.
Медовината започнах и вечe се опих!
Но сърцето зарадвах и черния дроб облажих
Да, сърцето с радост напълних
Черният дроб освободих, с царско одеало покрих
Нека и сърцето на Инанна се възрадва,
сърцето на царицата небесна да се радва.

Наздраве!

 

© инж. Темелко Пампов – председател на Асоциацията на домашните пивовари в България