Rhombus Craft Brewery

Blog

Щрудел с бира

Ароматът на ябълки, канела и масло мигом ни пренасят в Schönbrunn и неговото кафене „Residenz “, в което сладкарите изкусно приготвят класически виенски щрудел пред очите на посетителите. Има спорове за произхода на този класически десерт, а най-старата писмена рецепта датира от 1697г. Българският му аналог е тъй наречения “ябланик”. Независимо дали се е появил в Ориента или Хабсбургската империя, този десерт е истинско въплъщение на есента.

Тайната на магическия му вкус, според някои, се крие в корите – толкова тънки, че през тях може да се чете вестник.  За приготвянето им обаче са необходими много търпение и майсторлък. И разбира се време. Ако не разполагаш с такова, готовите кори също ще свършат работа. Ние заменихме рома с крафт бира и резултатът е страхотен.

Плънка

  • 1 кг. ябълки
  • 100 гр. масло
  • 80 гр. галета или филия стар хляб
  • 120 гр. захар
  • 1 ч.л канела
  • щипка сол
  • шушулка ванилия
  • сокът на ½ лимон
  • 50 гр. стафиди
  • 50 гр. сушени боровинки
  • 150 гр. орехи
  • 50 мл. стаут или имперски портер
  • 50 гр. разтопено масло за намазване на корите

Декорация

  • пудра захар
  • сладолед (ние използвахме домашният ни нуга сладолед)

Начин на приготвяне

  • Стафидите и боровинките се накисват в бирата, по възможност още от предната вечер.
  • Ябълките се нарязват на кубчета и заливат с лимоновия сок. Поръсват със захарта, щипка сол, канелата и ванилията. Оставят се да поемат всички аромати около 30 минути.
  • Маслото се разтопява и в него се запържват галетата.
  • Всичко се смесва и се добавят се орехите.
  • Всяка кора се намазва с масло.
  • По дължината на кората се разпределят 3 пълни супени лъжици плънка и кората се навива на руло.
  • Поставя се в намаслена тавичка и така докато тавичката се напълни.
  • Пече се на предварително загрята на 180° C фурна около 45-50 минути.
  • След като се извади от фурната се остава да си почине поне 10 минути и се поръсва с пудра захар.
  • Сервира се топъл, по желание със сладолед.

Комбинира се отлично както с шоколадовия вкус на стаута, така и с баварски вайцен или Aloha IPA. А съвсем скоро, очаквай този класически, затоплящ вкус в течна форма.

Stay tuned!

Назраве!

Октоберфест – празник на бирата, изобилието и веселбата

По света ежегодно се провеждат бирени фестивали. Те са идеално място, на което да се потопиш в културата на една страна, да се забавляваш и да опиташ интересни местни бири. Най-мащабният от тях, разбира се е Октоберфест. Въпреки името си обаче, фестивалът започва през септември.

От кралска сватба до най-големия бирен фестивал в света

Октоберфест води началото си от една голямата кралска сватба – тази на баварския крал Лудвиг I и принцеса Тереза. По този повод всички граждани на Мюнхен били поканени на ливадата, за да се почерпят за здравето и благоденствието на младоженците. На следващата година бащата на младоженеца разпоредил, ливадата да бъде прекръстена в чест на булката. Оттогава мястото, на което и до днес се провежда фестивалът е едно и също и носи името на принцесата – Theresienwiese  (поляната на Тереза). От 1811г. насам празникът се превръща в традиция, но в началото под формата на голям селскостопански панаир. За толкова време е отменян едва 24 пъти заради война, холера и др.

Първоначално на Октоберфест не се е продавало пиво, а бирените халета се появяват в края на 19 век. “Виновникът” е местен предприемач, който работил с местните пивовари. Той опъва огромни палатки на поляната и началото на бирената фиеста е поставено. Днес на Theresienwiese  са разположени 34 шатри, в които има около 100 хиляди седящи места, а бирата достига до тях по специален подземен биропровод.

Парадът

Традиционният днес парад се провежда за пръв път през 1835г. в чест на сребърната сватба на баварския крал и принцеса Тереза.  От 1950г. той се превръща в един от акцентите на фестивала и бележи официално началото му. Оттогава насам всяка година парадът е воден от кмета, почетни личности на града и семействата на местните пивовари, винари и фермери. Те преминават през парадния маршрут на пищно украсени карети,  повечето от които натоварени с бирени бурета.  В парада участват около 1000 души, като всеки е пременен в традиционен костюм.

Крайната точка на шествието е Theresienwiese. В 12:00ч. кметът на Мюнхен открива фестивала, отпушвайки ритуално първото буре с бира със заветното „O’zapft is!“. На Октоберфест може да се продава пиво, което  е сварено в Мюнхен и отговаря на Закона за чистота на бирата , тоест съдържа само малц, хмел, вода и мая.

Октоберфест в числа

Октоберфест е най-посещаваният бирен фестивал в света. Освен местните към поляните се стичат милиони любители на пивото от всички краища на Земята.  През 2018г. празникът привлече над 6,3 милиона почитатели на пенливата напитка. По време на Октоберфест се изпиват средно над 7,5 милиона литра бира, изяждат се над 100 бика, над 70 телета, милиони пилета и вурстове.

Бирата

Специално за празника се приготвя Märzen. Тази лагерна бира се нуждае от по-ниска температура на ферментация, поради което в миналото се е приготвяла в периода между 29 септември и 23 април. Поради голяма пожароопасност местните власти ограничавали пивоваренето през лятото и така Märzen е била последната легално произведена бира за сезона. За да може да се съхранява по-дълго време, бирата  е била по-охмелена и с по-високо алкохолно съдържание от класическия лагер. Октоберфест е празник на изобилието, веселбата и традицията и това пиво е още едно доказателство за това. Въпреки че днес не важат тези ограничения и бира може да се вари целогодишно, Märzen-а  все още своето почетно място по време на фестивала. И защото традициите са това, което превръща всеки празник в магия, ние приготвихме своя Märzen, още през март. Него и още изненади, ще можеш да опиташ на рождения ни ден. 

И ето как подкрепата на местното производство е довела до ежегодния празник на бирата с вековни традиции. Ако и тази година пропуснеш баварския Октоберфест, ела да празнуваме заедно рождения ден на пивоварната ни на 11 и 12 октомври. Обещаваме да бъде пивко, вкусно и също толкова весело! Можеш да си припомниш миналогодишната атмосфера тук.

Viele Grüße und Prost!!!

Коктейл “Елвис” или IPA, грейпфрут и джин

Някои свързват лятото с бира, други пък с коктейли. Ако двете думи казани едновременно те карат да потрепериш от ужас, то ние имаме свежо цитрусово предложение, което заслужава да му дадеш шанс.

Крафт бирата предлага много вкусове и аромати, които придават фантастичен и завършен характер на коктейлите. Подобно на съчетанието на бира и храна, тайната на успешния бирен коктейл се крие в идентифицирането на основните аромати на пивото.  Силно охмелените  IPA например се характеризират с цитрусови, флорални и билкови нотки. Те могат да бъдат обогатени с билковите и смолисти нюанси на джина. Богатият и плътен вкус на стаута или портъра, отлично може да се допълни с ирландско уиски или скоч, шоколад и кафе.

Вече споменахме за нашата любима версия на „Мохито“, а именно „Бирито. Ако все пак още не си добавил бира в своя микс, време е да промениш това и да си забъркаш един освежаващ коктейл „Елвис“ или иначе казано IPA, грейпфрут и джин. Прясно изцеденият сок от грейпфрута запазва характера на IPA. Джинът се усеща само на финала, като добавя малко флорална сладост и балансира цитрусовата горчивина на IPA. Коктейлът се приготвя за секунди и безспорно ще удължи усещането за лято още малко.

Съставки

  • 100 мл. прясно изцеден сок от грейпфрут
  • 50 мл. джин
  • 10 мл. ликьор или сладък сироп от бъз
  • 150 мл. Aloha IPA
  • за декорация – резен грейпфрут и стръкче мента

Начин на приготвяне

  • Сокът от грейпфрут, джинът и ликьорът (или сладкият сироп) се смесват в шейкър
  • Миксира се около 30 секунди
  • Получената смес се сипва в чаша пълна с лед, която се долива до ръба с Aloha IPA

Наздраве!

 

Пилзнер – от Пилзен до Пазарджик

Едва ли има друг толкова популярен стил бира като пилзнера. Със своя несравним бисквитен вкус и златист цвят, бохемския или чешки пилзнер е завладял целия свят.

Plzen – градът, родил една легенда

Надали има по-тъжна гледка от изливането на 36 бурета с бира на площада. И то не в гърлата на зажаднели любители на пивото, а в канавките и накрая в близката река. Именно такава сърцераздирателна трагедия се случила по улиците на бохемския град Пилзен през 1838г. Въпреки 8 вековния си опит в пивоварството, майсторите имали сериозен проблем със замърсяването и ейлът се развалил.

Нова бира, нов късмет

След тази трагедия пилзнерските пивовари се събрали, за да предприемат мерки, преди това да се случи отново. За да изчистят лошото име на местната бира, бохемските майстори се обърнали за помощ към баварския пивовар Йозеф Грол, който да ги научи да приготвят лагерни бири. Легендите разказват, че монах изнесъл нелегално скъпоценните лагерни дрожди от Бавария. Независимо дали това е истина, при пристигането на Грол дрождите вече са налични в Бохемия. Той си набавил и благородния сорт хмел Жатец (Saaz), който широко се използвал в Германия.

През 1942, той създава рецептата на долно-ферментиращата бира, която по-късно покорява не само Европа, но и целия свят.  Той използвал само светъл базов малц, вместо препечения и опушен, който немските пивовари влагали. За да стабилизира бирата, той добавил щедро количество от ароматния хмел Жатец (Saaz). И ето че на 5 октомври 1842 дошъл съдбовния ден, в който събрал колегите си и им представил новото пиво.  Легендарният пилзнер бил роден  – сламен цвят, бистър и прозрачен като бохемски кристал, слабо алкохолен и безкрайно свеж.

Пилзнерът станал толкова популярен, че всички подобни златни лагери, започнали да се наричат така. И днес пивото традиционно се приготвя със светъл малц, благородни сортове хмел – обикновено Жатец и мека вода.

С началото на Индустриализацията много пивоварни търсели алтернативи, които да им позволят да намалят разходите си. Така постепенно количеството вложен хмел се ограничили, а малцът бил заменен с ориз или царевица, което обезличило вкуса на пивото.

Пазарджишки пилзнер

И така, вдъхновени от тази пивка класика, ние решихме да я приготвим по старата традиционна рецепта. Представяме ти пазарджишки пилзнер – бистро, светлозлатисто пиво, а пяната гали небцето. Усеща се малцова сладост, долавя се аромата и леката горчивина на благородния хмел Жатец, който ще те пренесе в сърцето на Чехия.

Наздраве!

 

Международен ден на бирата 02.08.2019

„За празника всеки повод е добър.“

Ървин Уелш

А когато става дума за Международния ден на бирата, то поводът е повече от отличен. Ден, в който хора от всички краища на света, отдават подобаваща почит на пенливата напитка. Международният ден на бирата се отбелязва всеки първи петък на август от 2007г. насам.  Първоначално се е чествал на  5 август, но по-късно основателите решили, че датата не е толкова важна, важно е денят да петък . Това далеч не е един от най-старите празници, но определено е един от най-обичаните от нас. Празник, който почита превръщането на малц, хмел, мая и вода в изкусителна амброзия.

Както всеки празник и този има своите ритуали, които обединяват ценителите на древната напитка от цял свят.  Ето как и ти да се включиш в този пищен празник на вкуса.

Ритуал 1

Събери любимите си хора и заедно се насладете на вкуса на пивото. Отделете ‎ѝ специално внимание и дегустирайте като професионалисти. 

Ритуал 2

Престраши се да опиташ бира, която не си вкусвал досега – кисела, люта, пушена, със сол, с цветя. Потопи се без предразсъдъци в разнообразния свят на крафт бирата.

Ритуал 3

Кажи наздраве не само за пивоварите, но и за всички, които се грижат, тя да достигне до теб свежа и прясна – дистрибутори, бармани, сервитьори. 

Ритуал 4

Празнувай за обединението на всички нации под знамето на пивото, там където всички говорят на звънкия език на бирата.

 

Ако още се чудиш как да отбележиш празника, очакваме те в пивоварната! Ела да празнуваме заедно с 10 вида занаятчийска бира и храна, приготвена на огън.

Наздраве за бирата!

Бира с лавандула – България, мой малък Прованс

Лавандулови полета, уханни склонове, плодородна земя и пъстрота. Не, не говорим за Прованс, а за България.  Страната ни е благословена не само с маслодайни рози, но и с ароматни лавандулови полета. Благоуханното растение се използва още от древността,  както за лечебни отвари, така и за парфюми. 

Lavandula angustifolia 

Лавандулата има широко приложение в народната медицина. Основното й действие е успокояващо, спазмолитично, антисептично и инсектицидно. Цветовете на билката се използват за облекчение на мигрена, сърцебиене и невроза. Тя облекчава възпаленията, предпазва от инфекции, подобрява настроението. Лавандуловото масло дори се е използвало като дезинфектант през Първата световна война.

В свежите цветове се съдържа около 1% етерично масло, а в прясно изсушените до 3%, 12% дъбилни вещества, захари, восъци, органични киселини, минерални соли и други.  Качеството на етеричното масло се определя от съдържанието на линалилацетат, който варира от 30 до 60% спрямо почвата, климата и условията на отглеждане.  Българското лавандулово масло съдържа около 38-42% от този естер. В лавандуловото масло се съдържат и терпенеол, линолол, мирцен, гераниол и др. [1]

У нас лавандулата се отглежда като етеричномаслено растение в подбалканските полета, Добруджа, Източна и Североизточна България. Днес  в България се добиват около 200 тона годишно, което превръща страната ни в световен лидер по добив на лавандулово масло. Българското лавандулово масло не отстъпва по качество на френското и се характеризира с изключително траен и фин аромат.

Вдъхновени от пленителния аромат и качества на лавандулата, решихме да обогатим шоколадовия вкус на класическия английски портер с нея.  След миналогодишния вариант на тъмна лятна бира – стаутът с мента Mint Nights, ти представяме продължението на флоралната ни серия , а именно бира с лавандула.

Lavender Nights Porter

Нашият лавандулов портер е освежаващо тъмно пиво, способно да пренесе сетивата на провансалска поляна в лятна вечер. Лавандулата се усеща фино и е само нюанс в цялостния букет от аромати, които разкрива тази бира. При наливане се образува плътна кафява пяна, която запазва ароматите до последната глътка. Ароматът е шоколадов, а лавандуловите и плодови нотки придават свежест, която прави тази бира изключително подходяща за топлите летни дни и нощи. Комбинира се отлично с червени меса, ароматни сирена и шоколадови десерти.

Можеш да я откриеш от утре на обичайните места.

Наздраве за споделените глътки удоволствие!


[1] Иринчев,1958;  Влахов и др.,1969; Стайков, 1974

Кубинска класика с нов привкус – Бирито

Честно казано, винаги сме гледали малко скептично на бирените коктейли, но до петък остават цели 3 дни и решихме да импровизираме и да обогатим вечната кубинска класика – Мохито. Пардон, Бирито.  

Има няколко теории за произхода на името „Mojito“. Дали е умалително на африканската дума „mojo“ (да омагьоса) или е производно на испанската дума “mojadito” (малко мокро), всъщност няма голямо значение. Важното е, че този  традиционен коктейл с мента, бял ром, кафява захар, лайм и газирана вода е истинско олицетворение на лятото. Както може би се досещаш, заменихме газираната вода с бииира. До 19 век берлинер вайсът се е комбинирал с шампанско, ликьор или шнапс, но с времето тази практика е отпаднала. Днес традиционната немска бира, често се консумира в комбинация със сладък плодов сироп.

И ето как решихме да си спретнем  магическа отвара с берлинер вайс с виолетки, чиято лека киселинност се съчетава отлично с цитрусовата свежест на лайма и ментата.

Съставки

  • 10-12 листа прясна мента
  • сокът на половин лайм
  • 330 мл. берлинер вайс с виолетки Violet
  • 50 мл. бял ром
  • кафява захар или 10 мл. плодов сироп по желание
  • лед

Начин на приготвяне

Листата от ментата се слагат на дъното на шейкър или дълбока чаша. Намачкват се леко, за да освободят аромата си. Към тях се добавя сокът от лайм и два резена лайм. По желание се добавя захарния сироп. Отново се намачква леко. Чашата се пълни с лед почти до горе, след което се добавя рома. Чашата се долива с берлинер вайс. Може да се декорира с листенца мента и резен лайм.

 

Наздраве с тази кубинска класика с нов привкус!

 

Session IPA – какво е това?

Session IPA е един от най-популярните и противоречивите стилове днес.  Защо пък противоречив? И какво всъщност е IPA?Да се върнем малко по-назад, когато по-голямата част от Индийския субконтинент все още е британска колония.  Историята на India Pale Ale (IPA) започва именно там.  

Какво е IPA?

Иконичният стил IPA се заражда във Великобритания, за да удовлетвори нуждите на войниците с Индия. За да издържи на дългото пътуване до британската колония, в пивото се влагало изобилие от хмел, който да го стабилизира. Алкохолното съдържание на IPA било по-високо от това на пейл ейла, който доста се различавал от представите ни за стила днес.

Джордж Ходжсън от Bow Brewery изнасял портър и светъл ейл (pale ale) от Лондон до Индия още през 1793. Пивоварите били посъветвани да вложат допълнително количество хмел, който да послужи като естествен консервант и да удължи срока му на годност. Благодарение на антисептичните му свойства,  бирата може да издържи дългия път и тропическия климат. Алкохолното съдържание на този исторически IPA било около 6,5%. Все още се водят спорове каква е причината за успеха на Bow Brewery. Дали качеството и по-високото алкохолно съдържание на тази бира или възможността за отсрочено плащане, която предоставял.

По-късно IPA е възроден в САЩ в зората на крафт бирената революция, когато Anchor Brewing пресъздават британския стил и за пръв път използват познатият днес американски сорт хмел Cascade в своя Liberty ale. Индийският пейл ейл първоначално е предназначен за английските колониални войски в Индия.Дългият път на IPA продължава и днес той е един от най-популярните и обичани стилове бира в света. Цветът му варира от златист до медено червен. Пяната е плътна и кремообразна. Има силно изразени цитрусови и тропически вкус и аромат, в зависимост от използвания хмел се долавят пикантни и смолисти, борови нотки, както и аромат на окосена трева. В зависимост от стила и използвания малц, вкусът може да е балансиран с малцова сладост и карамелени нотки.  Алкохолното съдържание варира между 5 – 10 %.

Погледнато през чаша пълна с по-високо алкохолен IPA, става ясно защо понятието session IPA, звучи като оксиморон.

Какво е Session IPA?

Session бирата може да се открие в почти всички стилове пиво. Teрминът “session” е по-скоро описателен и не дефинира точна категория. Това, което я отличава от класическите образци на категорията е по-слабо алкохолно съдържание. Въпреки това обаче, вкусът е балансиран и основните характеристики на базовия стил лесно могат да бъдат открити. Фактът, че е с по-ниско алкохолно съдържание, съвсем не означава, че ароматът и вкусът ѝ ще липсват.  Тя е свежа и пивка, жадувана прохлада под парещите лъчи на слънцето. Обикновено алкохолното ѝ съдържание е между 3 и 5 %.

През 2005 сайтът BeerAdvocate.com дава определение за този тип бири.

“Всяка бира, която съдържа не повече от 5% алкохолно съдържание и има добър баланс между малцовите и хмеловите характерстики. Тази комбинация я превръща в много пивка бира, чиято цел е да позволи на човек да изпие няколко.”

Един от класическите примери за session бири е роден през 18 век в Англия. Преди изобретяването на помпата за наливна бира, най-консумираното пиво в местните пъбове бил английският битер. Той бил по-слабо газиран, благодарение на вторичната ферментация в бурето, от което се наливал директно и се сервирал с температурата на избата, в която отлежава (около 14оС).

Историята на session бирите ни отвежда отново в Англия по времето на Първата световна война, когато консумацията на бира е била  позволена на работното място. Докато произвеждали оръжия за фронта, работниците разполагали с два периода или „сесии“ по 4 часа, в които алкохолът е бил позволен. По-често те били между 11:00 и 15:00ч. и между 19:00 и 23:00ч.. Бирата, която консумирали била по-слабо алкохолна и им позволявала да останат в кондиция,  въпреки утоляването на жаждата в рамките на този 4 часов период. Този закон е в сила до 1988г.

Hakuna Matata Session IPA

В днешни дни, консумацията на крафт бира набира популярност, но тя обикновено се характеризира с малко по-високо алкохолно съдържание. Много хора смятат, че това гарантира по-добър органолептичен профил.  Дълго време имахме желанието да приготвим ниско алкохолна бира, която да обори това схващане. И така вдъхновени от възможността да пиеш бира по време на работа, създадохме Hakuna Matata session IPA. Скрихме лятото в бутилка и то ухае на цитруси и сочни тропически плодове. Долавят се нотки на дюля, праскова и пъпеш, а алкохолното съдържание е едва 3%. Сладостта на пшеничния малц и овеса е балансирана от горчивината на американските хмелове. Съчетава се отлично със салати, fish & chips, bufflo wings, стек и месо приготвено на огън.

Нямай грижи, освободи се от всякакви тревоги и се отдай на Hakuna Matata session IPA.

Наздраве!

 

 

 

Видове хмел – Част I

Хмелът е една от четирите съставки, необходими за производство на бира. Освен да стабилизира пивото, той придава характерната му горчивина и богат аромат. В миналото много от сортове хмел са наречени на региона си на произход – Zatec (Чехия), Hallertau (Германия), Willamette (САЩ). Както при гроздето и виното, тук също можем да говорим за тероар, тъй като географските специфики оказват влияние на характеристиките на хмела. Климатичните особености, зависимостта между региона, почвата, околната среда и още редица фактори са виновни за разликата в органолептиката на един същи сорт.

Днес различните стилове бира и региони се свързват с конкретни сортове хмел. Цитрусовия характер на India pale ale, се дължи на американски сортове хмел. Светлите, пивки немски лагери най-често се приготвят с европейски сортове благороден хмел като Hallertau или Saaz. Характерно за благородните сортове хмел е ниска горчивина и силен аромат. В началото на 20 век много институции започват експерименти и създават нови, специфични сортове хмел, които да са по-устойчиви на локалните условия.

Както вече споменахме, хмелът може да бъде горчив, ароматичен и с двойно предназначение. Нивата на алфа-горчивите киселини придават специфичната горчивина на пивото. Ароматичните хмелове имат по-ниско съдържание на алфа-горчиви киселини, в сравнение с тези използвани за вгорчаване. Ето кои са най-популярните ароматични хмелове:

Ароматични хмелове

Съдържание на алфа-горчиви киселини 3-6,5%

Hallertau

Датира отпреди повече от век и носи името на района, от който произхожда – Hallertau в Германия. Благороден хмел с мек и ненатрапчив билков аромат. Използва се за лагери, пилзнер и мерцен.

Fuggle

Сортът Fuggle произхожда от Англия и е открит през 1861 сред насажденията на George Stace в Кент. През 1875 хмелът официално е представен от Richard Fuggle. В миналото се е използвал с двойно предназначение, но днес е изместен от сортове с по-високо съдържание на алфа-горчиви киселини и се използва предимно като ароматичен хмел. Профилът му е деликатен, с ментови, тревисти и флорални нотки.

Crystal

Култивиран и пуснат на пазара през 1983г. oт Dr. Alfred Haunold, Crystal има интересна родова линия – кръстоска между Hallertau, Cold Brewer’s, Early Green. Смята се за американския еквивалент на Hallertau и една от най-добрите алтернативи на немския благороден хмел. Използва се заради отличителните си ароматни качества, които съчетават дървесен, пикантен и флорален аромат с нотки на индийско орехче, канела и черен пипер. Този хмел е с много ниско съдържание на алфа горчиви киселини, което го прави предпочитан както за IPA, така и зa лагери.

Mandarina Bavaria 

Наследник на Cascade, Hallertau Blanc и Hüll Melon, този сорт произхожда от Hüll, Германия. Хмел с цитрусов профил и отчетлив аромат на мандарина.

Tettnanger

Този сорт носи името на мястото си на произход – град Tettnang в южна Германия. Историята разказва, че първите хмелови градини там са били засадени през 1844г, благодарение на указ, издаден от крал Вилхелм  Днес в района има близо 140 хмелови стопанства, които произвеждат 5% от общия добив на хмел в страната. Заедно с Hallertau, Saaz и Spalt, представляват „фантастичната четворка“ на благородните хмелове. Tettnanger има балансиран профил с пиперливи, билкови и флорални нюанси. Може да бъде открит в нашия баварски вайцен.

Willamette

Още от средата на 19 век в плодородната долина Willamette в Орегон се отглежда хмел. Необходимо е доста време до развитието на сорта, който носи името на долината.   Селектиран е през 1967 година, а през 1971 e присъединен към United States Department of Agriculture (USDA) breeding program. Докато оглавява USDA, Annheuser Bush търси алтернатива на английския сорт Fuggles, който не е достатъчно рентабилен. Willamette има пикантен, билков профил с плодови нотки и касис. Днес той представлява 20 % от хмеловете отглеждани в САЩ.

Повече за горчивите хмелове и тези с двойно предназначение, очаквай скоро!

 

Хмелът и неговата роля в пивоварството

Хмелът, малцът, маята и водата  са четирите съставки, необходими за приготвяне на пиво. Вече ти разказахме за хмела през вековете, а сега ще те запознаем малко по-подробно с неговите характеристики и роля в пивоварството.

Характеристика

Хмелът или Humulus Lupulus е многогодишно тревисто растение от сем. Конопови (Cannabiaceae). Вирее в райони с по-висока влажност, край реки и потоци и в широкололистни гори.  У нас диворастящ се среща в по-влажните райони над 1000 метра надморска височина. Той е увивно растение и има необходимост от специална конструкция за културно отглеждане.

Добавянето на хмел в бирата допринася не само за органолептичните характеристики на пивото, но се грижи и за неговото стабилизиране и подобрява пенообразуването и пенозадържането. Тази тежка задача се пада на женските цветове на растението – именно те се използват за пивоварски цели. Със своите едри люспести покривни листчета, те силно наподобяват шишарки и достигат размер около 5 см. Шишарките на хмела съдържат α-горчиви киселини (хумулин) и β-горчива киселина (луполон), измервани в % от общото тегло, етерично масло, както и холин, аспаргин и органични киселини.1 От вътрешната страна на шишарките се намират малки маслено-смолести жлези. Тъй нареченият лупулин е жълтозелен прах, изграден от етеромаслени жлези, а уханието му напомня валериана. Той действа успокояващо, антибактериално и спазмолитично.

Ароматът на хмела се дължи на ароматните съединения монотерпени, които се срещат при много цъфтящи растения. Ето и по-важните от тях:

  • Гераниол – флорален, цветист аромат;
  • Линалол – флорални и ментови нотки, индрише, освен това има силни бактерицидни свойства;
  • Бета пинен – напомня смола, бор и розмарин;
  • Лимонен – цитрусов характер;
  • Мирцен – пикантен, билков аромат.

Не бива да се пренебрегват и по-слабо летливите хмелни масла –  хумулен (флорален аромат), кариофилен (карамфил и пипер), фарнезен (зелена ябълка).

Нивата на алфа горчивите киселини варират при различните сортове хмел и именно те придават специфичната горчивина по време на варенето, търсена при различните стилове бира.  Хмеловете, които се използват за вгорчаване са с по-високо сдържание на алфа горчиви киселини, в сравнение с ароматичните.

Охмеляване на бирата

Моментът на добавяне на хмела е също толкова важен, колкото качествoтo му. Добавянето на различни хмелове в различен етап на приготвянето на бирата, води до много по-комплексен хмелов профил. В началната фаза на варенето, хмеловете се добавят с цел вгорчаване и стабилизиране на пивото. През това време голяма част от ароматите отлитат и остава предимно горчивината. Ароматичните хмелове се добавят на по-късен етап. Обикновено те имат по-ниско съдържание на алфа киселини и по високо съдържание на етерични масла. За да се уловят именно тези аромати, те се добавят в края на варенето или след това.

В случаите, когато се търси много интензивен аромат, сухото охеляване е почти задъжително. То е било характерно за английските ейлове от 19-ти век, когато хмелът се добавял в бурето, непосредсвено преди пълнене. Повлияни от ярките аромати на английските стилове пиво, американските крафт пивоварни започнали да прилагат същия метод за допълнително охмеляване. Има различни методи за това – добавяне на хмел след варенето, по време на  ферментацията или отлежаването. Резултатът зависи от времето на контакт, разбъркването, температурата и още редица фактори. При сухото охмеляване липсва термична обработка и алфа- киселините не са изомеризирани, като по този начин те остават неразтворени. Това води до добавяне на свеж аромат на хмел, без това да влияе особено на горчивината. Ароматът на свеж хмел се дължи на вече споменатите монотерпени.

Американските сортове хмел имат по-високо съдържание на етерични масла (0,8% – 2,5%), в сравнение с европейските благородни хмелове (0,4% – 1 %). Това ги прави по-подходящи за сухо охмеляване и се превръща в отличителна черта на американските стилове бира.

Повече за различните сортове хмел и тяхната специфика, очаквай съвсем скоро.

Наздраве!

Continue reading

Грюит или пивка отвара от миналото

Както вече ти разказахме, макар бирата да е една от най-древните напитки, в нея започва да се влага хмел доста напред във времето. Вместо това, пивото се е подправяло с букет от билки. Именно за тях ще ти разкажем днес 01.02 – Международния ден на грюита. Празникът се чества от 2013г. насам, а идеята му е да отдаде почит на старите традиции за приготвяне на бира.

Грюит или пивка отвара от миналото

Названието “грюит” се отнася за специфична билкова смес,  не толкова за конкретен стил бира. Терминът грюит се е свързвал с пивото, приготвено с тази благоуханна комбинация, предимно в района на днешна  Холандия, Белгия и западна Германия.  Грюитът обичайно включвал в състава си бял равнец, блатна мирта, див пелин, пчелник и пирен. В своята книга “Свещени и лечебни бири”1, Stephen Hаrrod Buhners споменава, че грюита включва три билки – мирта, бял равнец и див розмарин.

Всеки майстор използвал различен букет от билки и подправки, в зависимост от природните дадености – хвойна, джинджифил, анасон, индийско орехче, канела, мента, салвия и други местни подправки. Антисептичните свойства на тези растения, стабилизирали бирата и удължавали годността й. Концентрацията на някои от тези билки имат известно психотропно въздействие и ферментиралата напитка от миналото е имало по-опияняващо въздействие.

За пръв път грюита се споменава през 10.  век, когато църквата и държавата задължавали пивоварите да използват билковата смес. Постепенно през 14-15 век градовете, в които църковното влияние било по-слабо,  билките постепенно биват изместени от хмела.  По-ниската му цена и по-добрите му стабилизиращи свойства, го превръщат в предпочитана добавка в пивото. Въпреки това охмеленият финландски стил бира – сахти, приготвян с хвойна, оцелява след появата на хмела.  През 1516 век  Закона за чистотата на бирата регламентира производството на напитката само от малц, хмел, мая и вода.

Така традицията за приготвяне на пиво с вложени билки, вместо хмел е позабравена до началото на крафт бирената революция. Днес названието се използва за всяка бира, подправено с тези билки, без или с минимално количество хмел.

Orheus Gruit

Въпреки че историческият стил бира води началото си от западна Германия, ароматът му силно напомня на билков чай в полите на Родопите. Една глътка мигом ще те пренесе в планината на Орфей. Това беше причината за избора на име на едно съвместно приключение с нашите приятели от немската пивоварна Lahnsteiner, за които ще ти разкажем повече съвесем скоро. За Orpheus Gruit избрахме букет от мента, мащерка, хвойна, салвия и маточина. Освен това усещането за планински чай е подсилено от малцова сладост и меден вкус. Финалът е сладък и освежаващ, благодарение на лимоновия характер на маточината.

Ако и на теб ти се прииска да се потопиш в магията на планината, тук можеш да откриеш 5 идеи за разходка (Фотинските водопади са чудни през пролетта), където да се насладиш на глътка Orpheus Gruit.

Наздраве!


1Sacred and Herbal Healing Beers: The Secrets of Ancient Fermentation

 

Хмелът през вековете

Когато стане дума за бира, то наред с малца, маята и водата, няма как да пропуснем и хмела. Той е героят зад горчивината, пъстрия букет от аромати, които изграждат почти целия профил на толкова стилове бира. Въпреки че днес трудно можем да си представим пиво без хмел, той всъщност е сравнително нова добавка. Дълго преди да започне да се влага в бирата, растението се е използвало от римляните като лек срещу безсъние и безпокойство. В миналото бирата се е приготвяла с различни билки, подправки и плодове. Един от малкото стилове, които ни позволяват да се доближим до вкуса на бирата от миналото е грюита (повече за него ще ти разкажем съвсем скоро).

Хмелът през вековете

Днес условно разделяме бирата в зависимост от начина на ферментация.  В миналото обаче, подялбата е била между бира и ейл. Думата „ейл“ се е използвала само за ферментирала малцова напитка, в която не е добавен хмел. Историята на бирата ни връща в зората на цивилизацията, но първите писмени доказателства за употребата на хмел са едва от 9 век. През 822 г.1  игумен Адалхард издава правилник за управление на бенедиктинския манастир Корби, Франция. Част от правилата се касаели до събирането на див хмел за приготвяне на бира.

Въпреки че се е използвал за пивоварски цели в някои абатства, това съвсем не е глобална тенденция. Употребата му като важен компонент и естествен консервант се възприема сравнително бавно. Използването на хмел с цел стабилизиране на пивото е документирано за пръв път чак след три века от  бенедиктинската монахиня Хилдегарда фон Бинген. В своя труд Liber Subtilitatum Diversarum Naturarum Creaturarum2тя описва консервиращите свойства на хмела при добавянето му в бирата.

Промяната на традициите отнема време и днес все още няма точна дата, която да бележи отглеждането на хмел за целите на пивоварството. Някои немски източници твърдят, че насажденията се повяват в средата на девети век в района на Халерау и Бавария. Други сочат, че отглеждането на хмел с търговска цел започва между 12 и 13 век в Северна Германия, за да отговори на нуждите на Ханза. Съюзът на търговските гилдии изнася охмелена бира поне от 13. век.  Тя се купувала основно от богатите жители на Холандия и Фландрия. В резултат на което през 14. век Холандия и Фландрия започват сами да отглеждат хмел, с който да снабдяват родните пивоварни. Търсенето на ароматното растение се увеличава и през култивирането му се превръща в поминък за все повече хора.

Тъмните векове на хмела

В края на 15. век бирите в Англия се подправяли с билки, правейки ги по-сладки и слабо горчиви от холандските такива, които използвали хмел. Местното население предпочитало по-сладките английски бири и през 1471 кметът на английския град Нортуич забранява използването на хмел на местните пивовари. През 16. век и крал Хенри VIII забранява на всички английски пивоварни да влагат растението в пивото. Според него “хмелът е нечестив и пагубен плевел“, който подтиква хората към похотливо поведение и грешни мисли. Забраната не просъществува дълго и неговата дъщеря, Елизабет я отменя. Английските пивовари започват да влагат хмел в бирата и отглежданите количества в Англия не могат да отговорят на пазарните нужди. Това води след себе си внос предимно от Северна Германия и Холандия. Твърди се, че първата английска градина с хмел е създадена през 1520г. в енорията Westbere, Кентърбъри. Така в Кент се ражда индустрия, която днес изхранва десетки фермерски семейства. В средата на 17. век, хмелът вече се отглежда в повече от 14 окръга и се облага с данък.

Hoppyly ever after

Познатите ни днес американски сортове хмел не винаги са се радвали на такова внимание. Въпреки че в САЩ се произвежда хмел с търговска цел още от колониални времена, до средата на 80-те години за производството на бира основно са се използвали благородни сортове, с по-неутрален профил.  Американските сортове са се възприемали като твърде горчиви, агресивни и дори варварски, Anchor Brewing се осмеляват и приготвят сухо охмелен ейл с Cascade. Така те поставят началото на крафт революцията и проправят пътя на по-горчивите и ароматни бири.

Днес САЩ са най-големия производител на хмел в света. Според доклад на Reuters, през 2018 в Щатите са добити 117 000 тона, тон по-малко в сравнение с предходната година. Въпреки че пазарът на крафт бира обхваща едва около 2,5 % от пазара на бира, производителите на занаятчийско пиво изкупуват между 20 и 25 % от произведения в световен мащаб хмел.

Европейските сортове хмел са неизменна част от производството на много стилове бира. Ключовите производствени центрове на Стария континент са Германия, Чехия, Полша, Словения и Великобритания. По времето на социализма в България е имало близо 30 000 дка хмелови насаждения, а днес се отглежда само в района на Велинград.

Е, вкусовете и предпочитанията са се променяли през вековете и със сигурност ще продължат да се развиват. Единствената константа е желанието да се насладиш на няколко споделени глътки бира. Повече за различните сортове хмел и неговата важна роля в пивоварството, очаквай съвесем скоро. А до тогава – наздраве!

 

 

 


Handbook of Brewing: Processes, Technology, Markets, 2009
2 https://www.abtei-st-hildegard.de/hildegard-von-bingen/

Бързи и лесни сурови бонбони с портер

Задават се дълги и студени нощи, в които уюта на дома е все по-желан. За да го направим още по-сладък, ти предлагаме една супер бърза и лесна рецепта за сурови бонбони с портер. Със сигурност любовта между бирата и шоколада, не е тайна за теб, но и следващата комбинация не е за изпускане. Освен че са много вкусни, тези сурови бонбони са богати на витамини и минерали, благодарение на ядките. Ако замениш бирата с вода, са отлично допълнение в менюто на всеки постещ.

Необходими съставки

  • 80 гр. киноа1
  • 80 гр. стафиди
  • 150 гр. микс от ядки (кашу, лешници, бадеми)
  • 100 гр. орехи
  • 100 гр. червени боровинки
  • 300 гр. фурми без костилка
  • 50 гр. какао
  • 50 гр. кокосови стърготини
  • 60 мл. портер

Начин на приготвяне

  1. Киноата и стафидите се накисват в портера поне за час, след което се изваждат и леко се отцеждат.
  2. Фурмите, боровинките, киноата, стафидите и ядките се блендират до получаване на гъста, лепкава смес.
  3. От готовата смес с ръце (или с помощта на лъжичка) се оформят малки топчета.
  4. Половината от получените топчета се овалват в какао, а останалите в кокосови стърготини или натрошени ядки.

Viola!

P.S Няколко глътки портер се съчетават отлично с тези вкусни малки изкушения.

Continue reading

Бира, шоколад и масло

Комбинацията на богатия вкус на пивото с подходящата храна, може да се превърне в гастрономическо приключение. Решихме да подсилим класическата комбинация шоколад и тъмна бира и да посрещнем есента с една греховно вкусна и стопляща рецепта. Вкусно вълшебство с аромат разтопено масло, шоколад и портер. И тъй като температурите навън рязко се понижиха, се изкушихме да го подправим с щипка лют кайен пипер.

Необходими продукти

  • 200гр. брашно
  • ½ ч.л. бакпулвер
  • 50гр. какао
  • ¼ ч.л. кайен пипер (или друг лют пипер)
  • ½ ч.л. сол
  • 4 яйца
  • 200 гр. захар
  • 180гр. черен шоколад
  • 100гр. меко масло
  • 60 мл. английски портер или стаут
  • ванилия

Начин на приготвяне

  1. Маслото се загрява на водна баня за около 5 минути. След като се разтопи, към него се добавя натрошения шоколад и се разбърква до получаване на хомогенна смес. Тя се премахва от котлона и постепенно се добавя и бирата.
  2. Междувременно в купа се смесват сухите съставки – брашно, какао, кайен пипер, сол и бакпулвер. Ние използвахме какао на Casa Cacao, което силно ни впечатли с тъмнокафявия си цвят и опияняващ аромат на шоколад.
  3. В отделна купа се разбиват яйцата, захарта и ванилията. Към получената смес бавно се добавят шоколада и маслото.
  4. Сухите съставки се добавят постепенно към получената смес.
  5. Пече се на предварително загрята фурна на 180О  С около 40 минути.
  6. Нарязва се след като изстине.

И ето, че стигнахме до последната и най-важна стъпка, а именно похапването в компанията на няколко глътки английски портер.

Наздраве!

Всяка бира да си знае чашата

Пъстрият свят на бирата предлага широк спектър от вкусове, аромати и качество. Това предполага и различно отношение, което в най-голяма степен важи за занаятчийското пиво. Някои бири са по-равни от другите и заслужават да бъдат консумирани от чаша. Различните стилове имат многообразни органолептични характеристики, които се открояват още по-ясно в съответната за стила чаша. Tя може да засили аромата на пивото, както и да подчертае вкуса му. Или иначе казано всяка жаба да си знае гьола или по-точно всяка бира да си знае чашата.

Craftmaster glass

Подходяща за IPA, Porter & Stout

Отличителният дизайн на тази чаша за бира не въздейства само визуално. Извивките допринасят за ергономията при отпиване и спомагат за концентрацията на аромати в горната част на чашата.

След дългогодишни проучвания и проби, от 2014г. насам, стаутът има своя собствена чаша, която силно напомня Craftmaster, по при нея липсва горната извивка навън. Тя в резултат от колаборация между Spiegelau, Left Hand Brewing и Rogue. Формата й засилва шоколадовите и кафеени нотки и помага за създаване на по-пухкавa пяна.

Добър заместник на тази чаша е Imperial или Nonic pint.

Flute glass

Подходяща за American Wild ale, Bock, Lager, Pilsner, Schwarzbier, Weizenbock, Vienna Lager

Стройният дизайн на чашата помага за по-добра оценка на цвета и карбонизацията. Чашата има конична форма, като долната част е по-тясна и се разширява към върха. Тази форма благоприятства за задържането на газировката и пяната. Правилно налята, сламено- жълтата бира образува пухкава бяла пяна.

Goblet

Подходяща за Belgian ale, German Bock, IPA

Този тип чаша е отличен избор за бири с по-високо алкохолно съдаржание, с наситен малцов аромат. Благодарение на формата й, ароматите се концентрират в горната част,  а пяната се задържа по-дълго. Това помага за по-лесно възприемане на цялостния букет от аромати.

Snifter

Подходяща за Old ales & Barleywine

Snifter e отличен избор за по-силни бири от рода на Imperial Porter, Imperial Stout, Barley wine, както и за Double & Imperial IPA. Тя напомня на чаша за бърбън, подсилва ароматите и разкрива пълната гама от нюанси. Формата на чашата позволва за завъртите бирата, разбърквайки добре летливите съединения.

Tulip glass

Подходяща за Double IPA, Belgian ales, Sour ale

Чашата е създадена с цел да улавя и задържа пяната, засилвайки вкуса и аромата от малца и хмела. Формата й позволява лесно завъртане на пивото, с цел освобождаване на повече аромати.

Nonic pint glass

Подходяща за Bitter, Brown Ale, IPA, Pale Ale, Rye Beer, Porter,  Stout

Ако не разпознаваш тази чаша, най-вероятно не си посещавал пъб. Това е една от най- използваните чаши, не само в британските пъбове, а и по целия свят. Причината за това е нейната практичност. Дизайнът е измислен от Hugo Pick през първото десетилетие на XX век, но набира особена популярност след Втората световна война.

Коничната чаша се отличава с изпъкналата си извивка, точно под ръба. Тази характерна издутина предотвратява изплъзването от ръката, намалява счупването при стифиране и я превръща в добър приятел на всеки пъб.

Teku glass

Чашата е резултат от дълги проучвания на легендарния професионален дегустатор и италианският пивовар Teo Musso (основател на Open Baladin Brewery, Torino) и  Lorenzo Dabove „Kuaska“, който бе наш гост през 2017. Те проектират формата на чаша за „универсална бира“ наречена “Teku”. Името е съкращение от Тео и Куаска. Формата й позволява на ароматите да се разкрият в пълния си блясък.  

Vase

Подходяща за Weizen, Kristalweizen, Hefeweizen, Dunkelweizen, Gose

По-широката горна  част,дава повече пространство за по-пенливите пшенични бири,а лекото стесняване на върха отвежда ароматите към носа. Така при отпиване по-лесно се долаваят богатите нюанси на банан и карамфил. Пяната по върха на носа е бонус.

Американските пшенични бири се отличават от традиционния немски вайцен. Те са по-охмелени и освежаващи, естерите и фенолите са заменени с пикантния профил на маята. Много често в този стил бира се добавя кориандър или портокалови кори, които да обогатят характера й. Пивоварната Bell’s Brewery of Kalamazoo, заедно с производителя на чаши Spiegelau, разработват чаша за американски пшенични бири. Камбанообразната й форма засилва флоралните и плодови аромати и създава драматичен визуален ефект при наливане. Тя е подходяща за сервиране и на белгийски вит.

И все пак, дори и да нямаш точната чаша, винаги можеш да разчиташ на Pint Nonic и чаша тип „лале“. Но най- важното е чашата да бъде чиста и да няма остатъци от мазнини, които действат като пеногасител. Ако не е добре измита, по стените й се появяват фини балончета. Не е желателно пивото да се сервира в ледена чаша, тъй като това може да доведе до пенообразуване и да направи бирата прекалено студена.

Видове малц

Малцът е основната суровина за производството на пиво. Двуредният ечемик е предпочитан за целите на пивоварството, но често се използват и пшеничен и ръжен малц. Различната степен на изсушаване на зърното, както и влажността и съдържанието на протеин,  допринасят за многообразието от вкусове, цветове и аромати, специфични на всеки стил. Това превръща избора на малц в една от най-важните стъпки в съставяне на рецептата и приготвянето на бирата.

Базови малцове

Базовите малцове се използват като основа във всички видове бира. Те осигуряват необходимото количество ензими за производството на ферментируеми захари. Обикновено варират между 70-100%. Останалото количество е допълнено със специални малцове. Базовите малцове са изсушени на по-ниска температура между 55 – 80оС. Те са светложълти до златисти на цвят и се характеризират с  хлебен и бисквитен вкус и аромат.

Видове базови малцове

  • Pale ale malt е най- популярния базов малц, използва се като основа в 95% от всички бири. Богат малцов вкус, който напомня бисквити и хлебна сладост.
  • Pilsner malt – както името подсказва се използва за производство на чешки и немски лагери. Суши се при малко по-ниска температура от pale ale малцът, допринасяйки за по-светъл цвят и по-малко малцов вкус. Толкова ненаситен малцов вкус, че лесно може да бъде засенчен дори от малко количество специални малцове.
  • Munich malt – задължителен за производство на немски тъмни лагери, основен малц за производство на тъмни ейлове като портери, в които препечените малцове трябва да бъдат балансирани.
  • Vienna malt – Най-често се използва при производството на октоберфест бири и по-тъмни немски лагери и както предполага името Виенски лагери. Обикновено представлява до 50% от малцовият състав дори при виенските лагери. Характеризира се със карамелена сладост. Суши се при по-ниска температура от малц Мюнхен.

Специални малцове

Специалните малцове се използват като добавка, която обогатява вкуса на пивото и изгражда типичния за стила органолептичен профил.

Caramel & Crystal Malts

Различава от останалите по процеса си на производство. Той се суши на 65-70оС без вентилация, когато зърното е с влажност около 50%. По време на този процес, много от захарите в малца се карамелизират и се превръщат в неферментируеми. Това от своя страна засилва тялото и добавя сладост към готовото пиво. В зависимост от вложеното количество (2 -15%), цветът варира от кехлибарен до червено-кафяв. Във вкуса се усеща мед, карамел, меласа, стафиди.

За пръв път се използва в Mild ale и Strong ale. Днес този вид малц се използва за английските ейлове, портър, стаут.

Препечени малцове

Препечените малцове се изпичат на по-висока температура между  160 –260оС, в зависимост от търсения резултат. Цветът е кафяв до черен. Препечените малцове се характеризират с богат вкус на кафе, шоколад, препечен хляб. Използват се за приготвяне на тъмни бири – портер, стаут.

Пшеничен малц

Пшеничният малц е с по-високо съдържание на протеини, което помага за по-дълготрайно задържане на пяната. Вкусът му е по-пикантен и резлив, с лека киселинност, която особено ясно се откроява при отлежаване.  Използва се за производство на пшенични бири – вайцен, вит, берлинер вайс.

Ръжен малц

Често пренерегван, този вид малц е с по-пикантен профил и лека киселинност. Използването му придава по-комплексен характер на пивото. Използва се в много стилове бира, както в лагери, така и в тъмни ейлове, пшенични или пушени бири. При производството на характерния немски стил Roggenbier или американска ръжен бира, съдържанието на ръжен малц може да достигне до 35 %.

Повече за процеса на производство и характеристиките на малца, можеш да откриеш тук

Наздраве!

Малц или пътят на едно щастливо зърно

Пивото е било на особена почит в Египет още през 4000г. пр. Хр. Артефактите показват, че през третото хилядолетие пр. Хр, приготвянето на пиво се е превърнало дисциплиниран технологичен процес.

Четири са основните суровини, необходими за производство на бира – малц, хмел, мая (пивни дрожди) и вода. Качествата на тези четири суровини до голяма степен определят и качествата на готовото пиво. По време на алкохолната ферментация, пивните дрожди преработват захарите в алкохол. Източникът на захарите е малцът, произведен от различни видове и сортове зърно. В зависимост от търсения резултат, някои пивоварни все още използват немалцовано зърно (ечемик, пшеница, ориз, царевица), което понижава себестойността, но и може да придаде различни характеристики на готовото пиво като по-светъл цвят, по-висока плътност и други.

Производство

Предците ни са използвали подръчни средства и естествени сушилни  за малцуването на ечемика. Те накисвали чувалите със зърно в ручеи или корита. След покълването, те го изсушавали на открит огън или на пещта.  До 18 век технологията за малцуване не позволявала постигане на златист цвят на пивото,  то било тъмно кафяво, често почти черно.  Именно от тук произхожда и името Pale ale на класическия английски ейл, който е бил по-светъл, по-блед от характерния шоколадов цвят на портера.

Съвременният процес за прозводство на малц е базиран на същите принципи и позволява технологичен контрол на всеки един от етапите. Малцът се получава след накисване, покълване и сушене на зърното. Този процес се нарича „малцуване“. В миналото пивоварите са малцували различни видове зърно – ечемик, пшеница, ръж, лимец, ориз, в зависимост от региона. Днес двуредният ечемик е най-разпространен в пивоварството, тъй като е с по-ниско съдържание на белтъчини.

Накисване и покълване

Суровото зърно се сортира и почиства, след което се накисва във вода за 2 до 4 дни. По време на накисването, водата се абсорбира от зърното. Целта е то да увеличи съдържанието си на влага от ~12% до ~45%. При подходящи условия – температура, влажност и аерация, покълва  в рамките на 4-5 дни и в него се натрупват активни ензими.  Благодарение на тях в зърното протичат биохимични процеси, които водят до разграждане на скорбялата (нишестето) в разтворими съединения, необходими за озахаряването.

Сушене

В определен момент процеса се преустановява, кълновете се отстраняват и малцът се изсушава, с цел стабилизиране. При сушенето излишната влага се редуцира  до 4,5%. По време на изсушаването температурата се регулира спрямо търсените качества на готовото пиво. Така, например ако пивоварят иска да получи тъмна бира, с кафеени и шоколадови нотки, той ще използва малц, изсушен (изпечен) на по-висока температура или за по-дълго време. След изсушаването  малцът е готов за съхранение. Както при пивото, така и при малца се налага отлежаване, тъй като люспата на прясно изсушения малц е много крехка и това може да доведе до проблеми при производството на бира. Този процес отнема поне четири седмици, след което малцът е готов за влагане в производството.

Характеристики

Висококачествения малц се отличава с блясък на обвивката и липса на чужди примеси. Цветът варира от светъл жълтеникав до черен  в зависимост от степента на изсушаване. Цветът се измерва посредством три скали SRM (Standard Reference Method), взаимозаменяема с o LOVIBOND и EBC (European Brewing Convention).

Степента на изсушаване на малца, предопределя и различни вкусови характеристики. Всички тези фактори, заедно с цвят, съдържание на влага, съдържание на протеини, влияят на крайния органолептичен профил на пивото. Това превръща избора на малц в една от най-важните стъпки в съставяне на рецептата и приготвянето на бирата.

Повече за видовете малц научете тук

Наздраве!

5 идеи за разходка около Пазарджик

Имаш свободен ден и се чудиш накъде да поемеш? Ако все още не си намерил повод да посетиш пивоварната ни, ние ти даваме цели пет и не броим бирата. Представяме ти нашите идеи за разходка и вдъхновение, обуй кецовете и се отправи на еднодневна екскурзия до Пазарджик и региона.

Бековите скали

Разстояние от Пазарджик: 40 км

Според изследвания на НАСА от 1994, районът на село Равногор се смята за най-екологично чистия на Балканския полуостров. Въздухът в този малък планински рай, заобиколен от борови гори, е кристално чист.  Тук виреят едни от най-вкусните планински картофи, а млякото е гъсто, чисто и ухае на билки.

Пътят към селото минава през Пещера, от където се хваща отбивката за Брацигово (в Брацигово има няколко чешми с изворна минерална вода).

Влизайки в селото продължаваш по главния път, на който има отбивка в ляво към Бекови скали, от скоро има и табела. В случай, че не се ориентираш, местните, насядали пред къщите, са отзивчиви и винаги готови да помогнат. Пътеката към Бековите скали започва след последната къща в края на селото. Пътят е черен и всеки с високопроходим автомобил, може да стигне почти до върха, но разходката си заслужава. Преходът отнема около 40 минути в посока, освен ако не се възползваш от възможността за пикник.

Бековите скали са природен феномен тип тераса. От панорамната площадка се разкрива омайна гледка към язовир Въча, сгушен в сърцето на Родопите. Човешката намеса е сведена до малка беседка и 3 пейки.

 

 

Червената скала

Разстояние от Пазарджик: 40км

Червената скала се намира в близост до Бековите скали и разкрива спираща дъха гледка към Родопите.

В близост до църквата, по пътя към Бековите скали има малка избеляла табелка за Червената скала. За разлика от Бекови скали, за тази природна забележителност няма много указателни знаци и трябва да се довериш на напътствията на местните.

Легендите разказват, че по време на османското иго, две млади моми сплели косите си в обща плитка и скочили в пропастта, за да спасят вярата си. Заради кървавите следи, местните я наричат Червената скала.

Фотинските водопади

Разстояние от Пазарджик: 50 км

Фотинските водопади се намират на около 4 км от село Фотиново.  Селото се намира в Северозападни Родопи и до него се стига по живописния път Пещера-Батак. На 20 км преди Батак има табела и отбивка към село Фотиново.

Преходът е много живописен и почти през цялото време лек. Пътеката минава покрай Фотинска река, сред ливади и била, обособени са и няколко къта за отдих. След около час ходене, ще се озовеш пред чешма и началото на букова гора. Именно от там започва стръмна пътечка надолу към водопадите. Има табели, които насочват към трите водопада и панорамните площадки.

Фотинските водопади включат три пада с различна височина. Най-високият е около 17 метра.

Пътеките са облагородени, но тази към първия водопад е по-стръмна и доста кална, но си струва, да се накаляш и да потопиш крака във вира, който се образува под водопада.

Рудник „Цар Асен“

Разстояние от Пазарджик: 24 км

Изоставеният рудник „Цар Асен“  е служил за добив на цветни метали по времето на социализма. Неизползваемата мина  привлича авантюристи и фотографи от всички краища на страната с необикновената си красота. Гледката, която се разкрива през погледа би могла да послужи за декор на космическа сага.

До мината се стига по пътя Пазарджик- с. Левски. Рудникът „Цар Асен“ носи името на селото, до което се намира. Кратерът на рудника и неговите тераси  се виждат още от пътя. На дъното на кариерата се е събрала доста вода, а при проливни дъждове често прелива. Според местните, водата в рудника е пълна с цялата Менделеева таблица и отровни химически съединения.

В района около Панагюрище има много изоставени кариери, но определено лунният пейзаж, който се разкрива тук е един от най-забележителните. В близост до рудник „цар Асен“ има хълм, който предоставя панорамен изглед.

Крепостта „Стенос“

Разстояние от Пазарджик: 49 км

Разстояние от София: 78км

Наскоро реновираната крепост „Стенос“ при прохода Траянови врата се намира на 15 км от гр. Костенец. Ако се движиш по автомагистрала Тракия в посока Бургас, следвай табелите. Отбивката за Костенец и Мухово се намира на 45 км.

През 1985 започва проучването на крепостта, а през 2015 г. е реставрирана. Открити са множество бронзови монети, долиуми за съхранение на жито, както и късно-антична керамика.

При крепостта „Траянови врата“ се е водила една от най-емблематичните битки в българската история. Според историкът Петър Мутафчиев1 битката при Траянови врата отсрочва края на Първата българска държава. През 986 император Василий II насочил войските си към България с идеята да възвърне властта на империята до поречието на Дунав. На 17 август българската войска, предвождана от бъдещия цар Самуил, посрещнала византийската армия и я разгромила. Самият император и авангардът едва успяват да се изплъзнат и да се спасят. След тази победа българските войски успяват да отвоюват  много български територии обратно от византийската империя.

Работно време:  9:00-17,30ч. | Цена на билетите: 3лв. за възрастни, 2лв. за учащи, 1лв. за деца, пенсионери и хора в неравностойно положение.

На пропускайте да разгледате и останалите ни предложения за разходка около Пазарджик. Ако още не си включили посещение на крафт пивоварна Ромбус в маршрута, сега е моментът!

Наздраве!🍻

 


1  Мутафчиев, Книга за българите (1992), с. 118

Водата и нейната роля в производството на бира

Както повечето живи организми, бирата е съставено предимно от вода. В повечето бири водата е между 90 и 95% от състава. Въпреки важната си роля, често водата е подценявана като съставка и любителите на пивото обръщат повече внимание на хмела, малцовия състав и маята. За голяма част от бирените ентусиасти и домашни пивовари, обаче не е тайна ролята, която има водата и нейните качества за готовата бира.

Във всяка пивоварна водата се използва за технически и технологични нужди. Водата за технологични нужди влиза в състава на бирата, а тази за технически нужди се използва за почистване, измиване или като енергоносител. Водата се обработва по различен начин в зависимост от това какви са търсените характеристики.

Дори всички останали съставки да са еднакви, разликата във физикохимичните характеристики на водата могат да променят съществено вкуса на бирата. За да се произведе добър чешки лагер се смята за необходимо водата да е с профил като тази в Пилзн, а зa добър светъл ейл пък за идеална се смята тази в Бъртън.

„Твърда“ и „мека“ вода

Твърдостта на водата е съдържанието на различни минерали в състава й. Чистата вода е съставена от един атом кислород и два атома водород, които съставят един хидроксилен и един водорен йон. Водната молекула има два противоположно заредени края (единият е леко положително зареден, а другият леко отрицателно), което й позволява да привлича различни положително или отрицателно заредени атоми. Това я прави много добър разтворител. В зависимост от начина на нейното формиране, водата има различен химичен състав във всеки конкретен район. Газовете в атмосферата (въглероден диоксид) правят водата леко киселинна, позволявайки й да разтваря различни соли  при проникването в почвата.

Някои от йоните, които имат ефект в пивоварната вода са следните:

Калциеви (Ca++)

Едни от най-важните йони, за производството на бира са калциевите (Ca++). Те предпазват ензимите от температурно деградиране и промяна на ензимната им активност в температурния режим по време на озахаряването. Калциевите йони подпомагат формирането на горещи утайки по време на варенето. Също така подпомагат формирането на бирен камък върху производственото оборудване. Формирането на бирен камък след пакетиране на бирата, може да доведе до гъшинг. Калциевите йони понижават киселинността на малцовата каша. Това е важно, тъй като обикновено киселинността на малцовата каша е над оптималните за озахаряване граници (5.2-5.6 рН)

Магнезиеви (Mg++)

Магнезиевите йони (Mg++) също са от изключителна важност за процеса на пивоварство. Те са по-лесно разтворими във вода и имат по-слаб ефект върху киселинността на мъстта, но допринасят за леко кисел и горчив привкус в готовата бира. Магнезият има важна роля в ензимните реакции по време на ферментацията.

Натриеви (Na++)

Натриевите йони (Na++) допринасят за леко сладък вкус при ниски концентрации в бирата, но при концентрация над 100ppm, придават солен вкус.  Преди да се установи неблагоприятното влияние на солта върху кръвното налягане, пивоварите са я добавяли по време на варенето.

Карбонатни (CO3 – –) и Бикарбонатни (HCO3)

При една добра система за третиране на технологичната вода, карбонатните йони са в по-ниски нива. Те понижават рН на пивната мъст поради освобождаването на хидроксилните йони (ОН). Карбонатните йони допринасят за алкалността.

Хлорни (Cl) и Сулфатни (SO4) йони

Понякога пивоварите добавят различни калциеви соли в малцовата каша. Двете най-често използвани калциеви соли са калциев хлорид и калциев сулфат, като тези два аниона допринасят за различните вкусове на готовия продукт. Калциевият хлорид, повишава пълнотата на небцето и прави бирата по-пивка, докато калциевият сулфат придава по-сух и горчив завършек на бирата. Също така е източник на сероводород (H2S), които се формира по време на ферментация и има аромат на сяра.

pH на водата

Няколко пъти бе засегната друга важна характеристика на водата – рН. Това е мярка за концентрацията на водородни молекули в съединението, което определя разтворимостта на различни компоненти във водата. Чистата вода е с неутрално рН от 7, всичко над 7 е алкално, а всичко с рН под 7 е киселинно, каквито са пивната мъст с рН от 5.2 до 5.5 и готовата бира с рН от 4.5 в повечето случаи.

Ниската киселинност по време на производство на бира има някои негативни ефекти.  За такива се смятат  загуба на активност на различни ензими по време на озахаряване, по-ниска екстракция на захари от малца, екстракция на полифеноли (твърд вкус), забавена ферментация. Ниската киселинност има и позитивен ефект, като по-добра екстракция на горчивина от хмелът по време на варене.

Въпреки че факторите, които оказват влияние върху профила на водата са много,  майсторът пивовар знае как да се погрижи за нея и да постигне перфектен резултат.

Наздраве!

Бира и вино – Открий приликите

Ароматният свят на виното е истинско приключение за сетивата.  Да, точно така – на виното. Също като този на бирата, той крие в себе си вкус, аромат, история и наслада, които мигом те пренасят  в далечни, чудни земи. Езикът на виното, като че ли все още звучи по-познато на родна територия, в сравнение с този на бирата, но общото между тях е повече отколкото очакваш. Вкусовите рецептори разпознават 6 основни вкуса – солено, сладко, кисело, горчиво, люто и умами, заедно с тях различават и усещането за тръпчивост, лютивина, студенина, метален вкус, мазнина. Обонятелният нерв ни помага да разпознаем над 10 000 аромата,  много от които се срещат както при виното, така и при бирата.  Именно с тяхна помощ, любителите на вино могат да изберат подходящия стил пиво.

Прилики

Тероарът оказва влияние не само на виното, а и на характеристиките на хмела. Географските специфики, климатичните особености и околната среда се отразяват и в огранолептиката на един и същи сорт хмел (повече за ролята на тероара очаквай скоро). Пикантен цитрусов и тропически аромат се усеща благодарение на хмела.  Във виното тези аромати се дължат на ферментацията и сортовете грозде. И при бирата и виното има тенденция на намаляване на тази плодова свежест при отлежаване. Флоралните аромати в пенливата напитка се дължат на благородните хмелове, а при виното най- често се свързват с определени сортове грозде, като Ризлинг например.

При ферментация на по-висока температура  се развиват повече плодови аромати. Аромати на ябълка, круша, кайсия, череша, банан са характерни за някои бирени стилове и се дължат на маята и ферментацията, а не на добавени плодове.  Шоколадовият нюанс, който идва от степента на изпичане на малца, е характерен за Портер или Стаут, а при виното може да бъде доловен в Каберне Совиньон, отлежало в буре.

Ето няколко насоки за по-лесен избор, базирани на любимите винени вкусове.

Ако обичаш Кианти, опитай Лагер

Кианти е област в централната част на Тоскана, в която се произвежда прочутото сухо червено вино. Виното Кианти е с гаратирано наименование за произход и може да се произвежда само от сортовете Sangiovese, Trebbiano, Malvasia и Canaiolo. Умерената плътност, лекият танинест вкус и деликатен аромат на Кианти наподобява освежаващия, чист и сух вкус на лагера.

Ако обичаш Малбек опитай,  Портер

Малбек е сорт, от който се произвеждат висококачествени червени вина. Сортът произхожда от района Cahors, Югозападна Франция.  В средата на 19 век сортът е пренесен в Аржентина и широко се използва и до днес. Характеризира се с танинеста структура, богат аромат и вкус на череши, боровинки, шоколад, сини сливи и пикантни и земни нотки. Тези отличителни характеристики могат да бъдат открити и в портера, придружени с нотки на череша и карамел. Портерът има ясно изразен малцов характер, съчетан с аромат на сутрешно еспресо, ядки, меласа, ванилия и бисквити.

Идеално се съчетава с бели и червени меса, ароматни сирена и десерти.

Ако обичаш Мерло, опитай Кафяв ейл

Сортът Мерло е една от най-ярките звезди на винения небосклон. Сортът е характерен за Бордо, Франция. Той е силно разпространен и в други винарски региони, в това число и в България. Рубинено червеното мерло се отличава с плътно тяло, умерена киселинност и комплексен аромат на череша, касис, къпини, черен шоколад, сини сливи и ягоди. Богат, хармоничен вкус с плодови нюанси. Въпреки плътния си богат характер, виното е по-леко от Каберне Совиньон.  При отлежаване се долавят нюанси на дъб и захаросани плодове. Кафявият ейл има характерна малцова сладост с различни нюанси, в зависимост от използвания малц – шоколад, кафе, карамел, орехи, бисквити, сушени плодове. Ароматът от хмела е фин и ненатрапчив. Полусух финал и средна до слаба горчивина.

Консумирай в компанията на с бели и червени меса, ароматни сирена и десерти.

Ако обичаш Ризлинг, опитай Пейл ейл

Ризлинг е стар винен сорт грозде,  който произхожда от югозападните долини на река Рейн, Германия.  Въпреки по-студения климат, този сорт узрява много рано и дава отлични резултати. Среща се в много винени страни, включително и в Североизточна България. Висококачествено бяло вино с изключително фин плодов аромат и вкус на кайсий, праскови, ябълки, лайм, жасмин и мед. Вината направени от този сорт грозде се развиват и подобряват с отлежаването, при което може да прояви пикантен характер.

Пейл ейлът е освежаващо светло пиво с горна ферментация, което съчетава сладостта на малца с типичните за ейла плодови нотки. Комплексен вкус и аромат на цитруси и цветни нотки, балансирани с малцова сладост, която често напомня на бисквити.

Идеална компания на риба, морски дарове, меки сирена и пикантна храна.

Ако обичаш Мускат, опитай кисела бира

Мускат, Москател, Москато бианко са част от иментата на разнообразните стилове направени от Мускат. Срещат се както бели сортове, така и зелени, розови и лилави.  Отглежда се в почти всички винарски региони – Италия, Испания, Франция, Португалия,   както и в Новия свят.  В района на Испания и Португалия гроздето се изсушава предварително, след  което от изсушените гроздови зърна се приготвя тъмно и гъсто десертно вино.  Мускатът се характеризира с интензивен цветист профил, с богат аромат на рози. Това флорално благоухание се дължи на ароматните съединения терпеноиди, за които ще ти разкажем по-подробно скоро.

Добра алтернатива на вината, приготвени от мускат са киселите бири. Te често се отличават с тръпчивост, плодов профил и флорални нотки и напомнят за вкуса на муската. Често се долавят нотки на червени плодове, дървесен аромат и винена киселинност. Отлично се съчетават с храни с интензивен вкус  като ароматни сирена и печени, мазни или солени меса.

Ако обичаш Портвайн, опитай пиво, отлежавало в бурета

И ето че стигнахме  и до десерта. Пардон, Порто или Портвайн е може би най-популярното десертно вино в света. Сладкото ликьорно вино произхожда от долината на река Дуро в североизточната част на Португалия. Този регион е първият класифициран винен район.  Портвайнът е купаж, най-често от сортовете  Tempranillo,  Tinta Barroca,  Tinta Cão, Touriga Francesa и Touriga Nacional. В зависимост от начина на производство портвайнът се разделя на различни стилове. Най- популярните са  Vintage (комбинация от няколко реколти, отлежавали до 5 години в бъчви), Ruby (младо вино от различни реколти), White (произведен от бяло грозде) и Tawny (комбинация от Ruby и White).

Ферментацията на десертното вино се прекъсва чрез добавяне на бренди или друг дестилиран алкохол, като подсилва вкуса и тялото му.  Сладко, десертно вино с вкус на малини, къпини, боровинки, карамел, шоколад и канела. При отлежалите Vintage и Тawny Port се долавя по-широк диапазон от аромати включително на лешници и бадеми.

 

Остави сетивата си да те водят и се отдай на удоволствието. Ако тук не си открил любимия си сорт, може би отлежава в част IНаздраве за споделените глътки удоволствие!

 

Овесен стаут – Закуска за шампиони

Значението на думата stout – първоначално е било горд, от XIV век насам означава силен. За пръв път стаутът започва да се приготвя през 1730г.. В края на XIX век той се възприема като полезна напитка с целебни свойства, която укрепва здравето. В началото на 18 век портерът е бил напитката на работническата класа. По-силният тъмен малцов ейл с по-интензивен аромат се наричал портер стаут, или просто стаут. Цветът е по-тъмен от този на портера – тъмнокафяв до непроницаемо черен, благодарение на по-препеченият малц, който се използва. Пяната е плътна и кремообразна. Отличава се с интензивен аромат и вкус на печен малц, сладко горчиви шоколадови нотки, какао, дъх на кафе, сушени сини сливи, смокини и нюанси на червени плодове, меласа. Алкохолното съдържание варира между 4 – 12%.

Стаутът има разновидности, всеки със своята специфика –  американски, овесен, млечен, сладък, сух стаут, експорт стаут, руски имперски стаут.

Овесен Стаут

През Средновековието овесът е бил неизменна част не само от бита, но и от пивото, като пропорциите са варирали между 30-35%. През 1513г. моряците на Тюдорите отказват да консумират овесена бира, заради горчивината й. Това води до драстичен спад на производството на пиво с овес през 16 век и постепенно този стил бива забравен.  И така до края на 19 век, когато търсенето на овесения стаут се възражда, а напитката се смята за лековита и важна част от грижата за здравето. Според реклама на Rose’s oatmeal stout  (Aberdeen Journal, 27.01.1894), пивото действа подхранващо, укрепващо и е силно препоръчително за хора с увреждания.  Популярността на овесения стаут расте и дори поражда някои патентни дразги между пивоварните.

В края на Втората световна война интересът към стила намалява, докато не се появява отново на сцената през 70-те години на 20 век. През 1980 Samuel Smith представя своя овесен стаут, който бележи началото на новата вълна и увеличава търсенето на стила в САЩ.

Rhombus Oatmeal Breakfast Stout

Нашият овесен стаут ухае на топло еспресо и сметана. Кадифеният му вкус е придружен от наситен тъмен цвят и плътна кафява пяна. Комплексен, богат вкус, в който усещането за кафе и шоколад е допълнено от сладостта и плътността на добавения овес. Той балансира горчивината на препечените зърна с напомняща на тъмен шоколад сладост. В аромата се разкриват нотки на кафе, шоколад и плодове, типични за тъмните видове малц.

Пивка тъмна бира, подходяща за консумация с десерти – както лек ванилов сладолед, така и с шоколадови десерти. Съчетава се отлично с барбекю и пикантни ястия.

Закуска за шампиони! Защото никога не е твърде рано за истинска бира!
НаЗдраве!

МахмурЛЕК или как да оцелееш по време на празниците

Задава се върволица от празници, отрупани трапези, пълни чаши и шумни наздравици. Не оставяй махмурлукът да помрачи щастието от споделените глътки удоволствие.  Понякога омагьосани от коледния дух, губим представата за умерени количества. Признаците на махмурлука са познати на почти всеки пълнолетен и обикновено връхлитат жертвата си сутрин. Безмилостните му помощните – главоболие, раздразнение, гадене и свръхчувствителност към движения и звуците от бормашината на съседа в 8 сутринта, остават горчив спомен от следпразничните утрини.

Най-ефективното решение за борба с жестокостта на следващия ден е ако не въздържание, то умерена и отговорна консумация.  Представяме ти няколко трика, които ще те подготвят за следващата луда нощ и ще облекчат махмурлука на сутринта.

ЯЖ

Една от най-разпространените грешки е консумацията на алкохол на празен стомах, тъй като тогава се абсорбира по-бързо. За щастие това няма как да се случи около Коледа.  Пълнозърнеста паста, картофи, ориз или пълнозърнест хляб са идеални за случая. Според южнокорейски учени аминокиселините и минералите, съдържащи се в аспержите предпазват от махмурлук.

ПИЙ ВОДА

Най- добрия начин да се пребориш с махмурлука е приемът на много вода – преди, по време и след партито. Алкохолът е диуретик и консумацията му води до дехидратация, което причинява главоболие. Постарай се да приемаш 1 чаша вода на всяка чаша алкохол. Нека последното нещо, което приемаш преди сън е чаша вода. Хидратацията на следващия ден също ще помогне на организма да възвърне загубените електролити.

НЕ СМЕСВАЙ

Избягвай комбинацията на различни видове алкохол, но ако все пак това се случи, започни с най-нискоалкохолната напитка(бира- вино- спирни напитки). Никога обратно.

Прекомерната консумация на алкохол води до лошо качество на съня, увери се че на другия ден можеш да поспиш повече и да изключиш алармата.

ЗАКУСКА

Ако все пак махмурлукът те връхлети на сутринта, почерпи го с едно-две яйца за закуска. Попадайки в организма етанолът се превръща в ацетилалдехид и оцетна киселина. Ацетилалдехдът е отровен и води до главоболие и гадене.  Яйцата са богати на цистеин  и аминокиселини, които му противодействат.

Всяка култура има своите специфични оръжия за борба с нежеланите последствия от дългите празнични вечери. След запой, дедите ни са се борели с махмурлука с чорбички, които съдържат много ценни хранителни вещества и микроелементи, които извеждат алкохола от организма. Шкембе чорбата е предпочитан лек не само по нашите земи. Румънци, турци и мексиканци също разчитат на нея. Поляците безрезервно се доверяват пилешки бульон и богатите на витамин С кисели краставички.

Най-предпочитания лек в Русия е сауната. Парата помага на тялото да се отърве от нежеланите токсини. Често срещана практика е бой с брезови клонки по време на сауна, което стимулира циркулацията на кръвта и спомага по-бързото възстановяване.

Наслади се на предстоящите празници и не забравяй, че дозата прави отровата!

Пожелаваме ти пивки, охмелени и споделени празници! НаЗдраве!

Пивки пожелания

Коледа наближава, а с нея се задава и предпразнична треска. За да оцелееш преди празниците, не оставяй всичко за последния момент. Подготви се предварително и ще ти остане време за най-важното – споделените глътки удоволствие. Вдъхновени от пивото, ние сътворихме едни по-различни празнични късмети.

 

Здраве

Стига с тази лимонада, здравето на теб се пада, сипвай бира за наслада.

Ще малцуваш ечемик и ще си здрав като бик.

Късмет

Късметът днес избира с теб да пие бира.

Любов

Бъчвите пълни веднага, че годеж голям те чака.

Чака те любов голяма, пивко щастие за двама.

Нов дом

Наливай бързо чаши с бира, че къща ще стягаш за трима.

Образование

На тебе пада се учение, без бира ще бъде мъчение.

Висше ще завършиш ти, с ейл ще поливаш до зори.

Пари

Пълен ще е твоя портфейл и парички ще имаш за ейл.

Тото пусни, печалбите следи и с пиво торбите напълни.

Парти

Чаши пълни с лагер и животът ти ще бъде шлагер.

Приятелство

Всеки ден приятел те забира, да изпиете по бира.

Новата домашна варка, сподели с мила другарка.

Щастие, обич, разБИРАтелство ще получиш с ново приятелство.

Пътешествия

Няма да пътуваш до Хавай, но ще попаднеш в бирен рай.

Семейство

Падна ти се бебе, ще вдигнем чаши и за тебе.

Успех

Ще поливаш с IPA трофей след трофей.

След глътка напитка от хмел, всеки връх ще си превзел.

 

С пожелания за пивки празници!

Наздраве!

Бирен речник

ВОДА

Водата е основната съставка на пивото, съставяйки около 95% от него тя е от изключителна важност за качествата и  вкусовите характеристики на готовия продукт. Различните стилове пиво предполагат използването на по-мека или по-твърда вода. Водата в района на Крафт пивоварна Ромбус е по-твърда и минерализирана. Тя е по-подходяща за производство на тъмни и по- охмелени стилове бира.

МАЛЦ

Малцът е основен продукт при производството на пиво. Получава се от ечемик или пшеница, които са преминали процеса „малцуване“. Малцуването е накисване на зърното във вода, в следствие на което то покълва и се образуват ензими, които разграждат скорбялата в разтворими съединения, нужни за озахаряването. След като покълването е спряно в точно определен момент, коренчетата се отстраняват, малцът се изсушава (или препича), за да може да се стабилизира.
По време на изсушаването температурата се регулира спрямо търсените качества на крайния продукт. Така, например ако пивоварят иска да получи тъмна бира, с кафеени и шоколадови нотки, той ще използва малц, изсушен (изпечен) на по-висока температура.

ХМЕЛ

Хмелът е съставката на пивото, която му придава горчивината и специфичния му вкус. Хмелът действа и като естествен стабилизатор на бирата, удължавайки срокът му на годност. В пивоварството се използват само женските растения, които дават шишарки. За горчивината и ароматичните характеристики на хмела са отговорни хмеловите масла, които се съдържат в т.нар. луполинови жлези на хмеловата шишарка.

ДРОЖДИ(БИРЕНА МАЯ)

Дрождите са микроорганизми, които са отговорни за алкохолната ферментация на бирената мъст и превръщането на сладкия сок в пиво. По време на алкохолната ферментация те разграждат захарите, съдържащи се в мъста като произвеждат алкохол, въглероден двуокис и различни ароматни и вкусови съединения.

ЕКСТРАКТ (ПЛАТО)

Екстрактът на бирата се измерва с различни скали (Специфична плътност, Брикс , Плато и др), най-разпространената от тях е Плато „oР“. 1 оР представя 1 кг захарен екстракт в 1 хектолитър (100л) течност. Колкото по-висок е началният екстракт на пивната мъст (екстракът преди начало на ферментация), толкова по-високо алкохолна е бирата.

АЛКОХОЛ ПО ОБЕМ

Алкохолното съдържание на пивото се измерва в проценто отношение на етилов алкохол произведен от бирената мая по време на ферментация от общият обем течност. Напр. 5% ABV означава, че 5% от общият обем е етилов алкохол.

IBU

IBU или International Bitterness Units е скала за отразяване на относителната горчивина на бирата. По време на варенето съединения като хумолони или алфа киселини, съдържащи се в хмела, преминават през процеса изомеризация и придават горчивина на течността. Колкото по-дълго време се вари и колкото по-високо е съдържанието на алфа киселини в хмела, толкова по-горчива е готовата бира.

SRM/LOVIBOND/EBC

Цветът на готовото пиво до голяма степен зависи от видовете използван малц. Цветът на пивото се измерва посредством три скали SRM или oLOVIBOND и EBC.

lovibond

Първата крафт бира – Рецепта, открадната от боговете

Пивото е третата най-употребявана напитка в света след водата и чая. И не напразно – животът на земята съществува благодарение на наличието на вода. Всеки жив организъм съдържа в себе си вода и тя е жизнено необходима за съществуването му. Човекът не може да е изключение. С появата си на Земята, той познава и използва водата в нейните три агрегатни състояния – течно, твърдо и газообразно. Открил е също, че ако водата се превари и се добавят някои треви/билки, тя става по-полезна и по-безопасна. Преваряването убива бактерии и микроби, опасни за човешкия организъм, именно така се появява и чаят като напитка.

Човекът открил, че консумирайки полуизгнили плодове получава необясним прилив на сила и еуфория. Това бил ефектът от алкохола, получен при естествената ферментация на плодовите захари, която пък е предизвикана от гъбични микроорганизми, които се намират навсякъде в природата и се хранят със захари.

Как човекът е “открил” пивото?

Много хипотези и догадки, много артефакти открити при археологически разкопки ни насочват към зората на цивилизацията. Дали зараждането на съвременната цивилизация започнала с уседналото земеделие и култивирането на житните растения, не е всъщност и историята на пивото?!

Основната съставка при приготвянето на пивото е малцът. Малцът е ечемик или пшеница, които започват да покълват при навлажняване.  В този начален етап на прорастване, в зрънцето се образуват ензими, които могат да разкъсат до прости захари дългата верига на нишестето, съдържащо се в зърното.

Ако покълването не бъде спряно в определен момент, тези ензими ще помогнат за развитието на растението, използвайки енергийният запас от нишестето. В природата този процес на производство на малц от ечемик, пшеница, лимец, спелта, не може да се случи спонтанно. Нужно е намеса на Разум!

И от тук започва ИСТОРИЯТА НА ПИВОТО И ЧОВЕКА!

Нека първоначално се фокусираме върху легендата, записана върху най-старите писмени сведения от шумерските клинописни глинени плочки.

Най-популярен безспорно е епосът за Гилгамеш. Освен разказа за неговите странствания и приключения, неизменна част са отношенията му с боговете, които тогава живеели на земята съвместно с хората. Там се споменава за опиянението със “сикара”. Вероятно това е пиво смесено с медовина, подобно на съвременната “брага” (брагот).

Но как умението да се вари пиво стига до хората?

Ето какво се разказва в глинените плочки: “След като станала богиня на Урук и господарка на храма, Ищар (Инанна) укрепила властта си, но знаела, че надолу по течението на Ефрат се намира древният град Ериду – седалище на по-силния бог Еннки. Ищар (Инанна) знаела, че той владее всички изкуства и науки на цивилизацията и решила с молба или кражба да се сдобие с тези тайни. Очевидно с намерението да омае Енки с личния си чар, тя отишла при него, когато бил сам, а той наредил на слугата си да приготви вечеря за двама. И ето какви указания дава той на слугата:

Ела прислужнико Исимуд, чуй нарежданията ми,
Ще ти кажа аз нещо, внимателно чуй моите думи:
Девицата съвсем сама се е запътила към Абау…
Накарай девицата да влезе в еридския Абау
Дай й да яде ечемичени сладки с масло,
Налей студена вода, която освежава сърцето
Дай й да пие бира….

 

Щастлив и пиян Енки бил готов да направи всичко за Инанна. Тя дръзко поискала божествените формули, които лежали  в основата  на високо развитата цивилизация. Енки и дал стотина, сред които божествените формули за върховната власт, царството, жреческите функции, оръжията, юридическите процедури, писарството, дърводелството, дори знанията за музикалните инструменти и храмовата проституция. Включително и тайната за варене на пиво.

Когато на сутринта Еннки се освестил било късно… тайните на цивилизацията вече били при хората.

Но, по-стар от епоса за Гилгамеш, е всъщност химнът на Нинкаши.

НИН.КАШИ или ГОСПОДАРКАТА – ПИВО

22052517_10213066906726066_999008794_n

Това е двойствената същност на Нинкаши, тя e едновременно е и пивото и богинята. Самият химн е описание на процеса на производство/готвене на бира. В такава форма рецептата е могла да се запази устно, предавана от поколение на поколение.

Преводът е собствена адаптация от английски и руски преводи на клинописните таблици.

 

“Химн на Нинкаши”

Родена от реката
Нежно обгрижена от Нинхурсаг/2
Открила своя град в свещенното  езеро
Тя издигна великите стени за теб, Нинкаши, и основа твоят град в свещенното езеро
Тя завърши стените в твоя чест
Твоят баща е Енки, Господарят Нидимуд
Твоята майка е Нинти, царицата на свещенното езеро
Ти си тази която разбърква кашата
Смесваш бапира със сладки аромати, Нинкаши,
Ти си тази която разбърква кашата,
Смесваш бапира със меда на фурмите
Тази, която изпича бапира в голямата пещ.
приготвяш хармана със зърното
Ти си тази, която изпича бапира в голямата пещ,
приготвяш хармана със зърното,
навлажняваш малца и го разстилаш на пода,
а вярното куче го пази дори от господарите свои./2
Ти, Нинкаши, накисваш малца в делвата
Ти, отцеждаш варената каша на тръстиковите рогозки
Хладината идва, Нинкаши, а ти отцеждаш варената каша на тръстиковите рогозки/2
Ти си тази която държи в двете си ръце великолепният сладък сок
Добавяш мед и вино, и той и ти сте едно,
Ти си сладката мъст във кипящия казан.
Ах, какъв прекрасен е звукът от казана
и знаеш ти как да го налееш във делвата,
Ти и само ти пълниш делвата
И това е като прилива на Тигър и Ефрат.
Ти знаеш как и това е приливът на Тигър и Ефрат…

 

Какви указания за приготвяне на пивото  всъщност носи този химн?

Ясно е, че водата играе основна роля в приготвянето на напитката, дори самата богиня е родена от “течащата вода”, т.е. реката. Водата съгражда стените в езерото и там е домът на Нинкаши. “Бапир” е двойно печен хляб от смлян ечемичен малц и ечемичено брашно, замесени с вода и мед или сок от фурми. Всъщност Господарят Енки нарежда на слугата да поднесе на Ищар (Инанна) тъкмо такива “ечемичени сладки”. Именно тайната на приготвянето на малца е в основата, т.е. това е една от тайните, които Инанна откраднала от Енки, защото малцът е сладък за разлика от немалцованят ечемик.

Всъщност накисването на изпечен хляб е традиционен начин за приготвяне на квас и в настоящето. Смесвайки сладкият бапир, малц, добавяйки ги в горещата  вода, започват озахарителните процеси в “кашата” (майша). Думата за “пиво” на древно шумерски е KAS (каш) (спомнете си – НИН.КАШ-И). А прецеждането на малцовата каша през рогозки, респективно през слама, все още се практикува в някои части на света.

 

Най-древната рецепта за пиво съдържа всички елементи на крафт бирата: натурални продукти, естествени ензими, добавени плодове, естествено заквасване и ферментация!

 

По повод наздравицата – химнът на Нинкаши винаги се съпътства от весела трапезна песен, която е реконструирана и можете да чуете на този линк: https://www.youtube.com/watch?v=yvmpG2Nie0s

 

В свободен превод текстът гласи:

Бог да ни благослови!
Отворите на чашите са нашите очи,
а в дъното са нашите сърца
Каквото вас зарадва, то и нас ни радва
Изрисуваната глина е украса за дома,
А глиненната кана пивото ни пази
И от гърлото й как добре от се лее то.
Сламки камъшови, чашки тръстикови,
как сте удобни за всичките братя
Бог да ви благослови!
Отворите на чашите са нашите очи,
а в дъното са нашите сърца
Каквото вас зарадва, то и нас ни радва
Смее се черния дроб и сърцето се радва
На глината своята съдба ще напишеш, а в сърцето храм ще издигнеш
Нинкаши, само ти ни даряваш с тоз живот
Вино, пиво, нека винаги за теб се лее
Медовината сладко ще те упои
През сламките сладка струя се лей
Момчета пивовари, момчета пастири, хайде на хорото
Вече съм с пиво пълен (Пивото всичкото изпих)
Веселие и блаженство!
И въртя се на хорото, и върти се то.
Медовината започнах и вечe се опих!
Но сърцето зарадвах и черния дроб облажих
Да, сърцето с радост напълних
Черният дроб освободих, с царско одеало покрих
Нека и сърцето на Инанна се възрадва,
сърцето на царицата небесна да се радва.

Наздраве!

 

© инж. Темелко Пампов – председател на Асоциацията на домашните пивовари в България 

 

Дегустирай като професионалист

„Хубавата бира може да бъде оценена само с една глътка, но е по-добре да бъдеш напълно сигурен.“

чешка поговорка

Само мисълта за дегустацията на пиво започва леко да гъделичка сетивата. Към това хедонистично преживяване, трябва да се подходи с необходимото внимание. Дегустацията е онова умение, което ти позволява да се довериш напълно на сетивата си и да се отдадеш на всеки деликатен вкус и едва доловимо ухание.Тя е изкуството да поспреш, да се насладиш. Изисква време и засвидетелства уважение към пътя на всяко зрънце, на всяка капка вода и шишарка хмел до чашата.

Дегустацията винаги започва с по-леки, пивки и неутрални стилове бира и градира към по-високо алкохолни, кисели и горчиви.  Различните стилове изискват различна температура на консумация, която позволява на деликатните ароматни и вкусови нюанси (особено плодовите) да изпъкнат. Правилната температура разгръща цялостния потенциал на пивото или разкрива неговите дефекти. Неподходящите условия на съхранение на бутилираната бира, често води до някои нежелани вкусове и аромати. Преди да дегустираш се увери, че избраното пиво е съхранявано на тъмно и хладно място.

дегустация на крафт бира

Външен вид

Първото, което прави впечатление е цветът, пяната – нейната плътност и задържане и бистротата. Цветът зависи от степента на изпичане на малца и варира от сламено жълта до непрогледно черна. Цветът се измерва посредством различни скали (SRM, LOVIBOND/ EBC).  Пяната може да варира от чисто бяла до светло кафява. Тя може да бъде изключително фина, но и кремообразна, гъста, плътна и дълготрайна. По-високо алкохолните стилове пиво образуват по-слаба и нетрайна пяна.  Обичайно мътността на бирата се дължи на добавена пшеница.

цветът на бирата

Аромат

Различните стилове бира се характеризират със специфични аромати, които са най- интензивни веднага след наливане на пивото в чаша. Ароматните съединения са летливи и се усещат при наливане, ако отпиеш директно от бутилката, много от ароматите и техните нюанси няма да бъдат усетени.  В зависимост от стила,  в аромата може да се усети богата палитра от аромати – сушени плодове, шоколад, кафе, бисквити, хляб,карамел, борови нюанси, горски плодове, прясно окосена трева, билки,  банани, карамфил, тропически и цитрусови плодове и др.

Вкус

Професионалните дегустатори отпиват малка глътка от пивото, но тя обхожда цялата уста, така могат да се доловят дори най- фините вкусови нюанси.

Ароматите са прелюдия към същинското приключение – вкуса.  Обикновено доловени веднъж в аромата, тези нюанси се усещат и във вкуса. Те са обогатени и от малцова сладост и горчивината на хмела.

  • Малцовите бири са богати на плодови вкусови и аромати, карамелени нотки и малцова сладост.
  • Силно охмелените и горчиви бири са лесно разпознаваеми със своите тропически, цитрусови, пикантни и смолисти вкусове и аромати. В зависимост от стила се балансира с малцова сладост и карамелени нотки.
  • Земни и тръпчиви нотки, аромати на сушени плодове и фурми са характерни за киселите бири.
  • Шоколадовите и кафени нотки, които преобладават в тъмните бири (стаут, портер, шварц) се дължат на препечения малц. Той допринася и за богати нюанси за какао, ванилия, сушени плодове.
  • Пушените бири стоплят сетивата дори в най-студения зимен ден, благодарение на вкуса и аромата на опушено дърво, шоколад, печени сливи и смокини.

Тялото на пивото може да бъде сухо, леко и свежо или плътно и меко. Някои бири са много гъделичкащи и ефервесцентни, други са с много ниска карбонизация.

Лекото затопляне на гърлото е индикатор за по-високо алкохолни бири. При тях често се усеща и повече сладост.

Всички тези характеристики влияят върху цялостното впечатление. То е субективно и зависи от личните възприятия и търсения. Независимо дали предпочиташ леката кисела тръпчивост на ламбика или шоколадовите нюанси на имперския портер, най-важното е пивото да носи удоволствие.

Ако вече преглъщаш жадно, жадно – не се колебай и дегустирай като професионалист. Вече знаеш как!

Наздраве!

Разбери как да комбинираш любимия си стил пиво с храна тук – http://rhombusbrewery.com/blog/bira-i-hrana/

9 идеи за разходка за около Пазарджик

 

От известно време искаш да опиташ от нашето наливно пиво на място.  Жадно чакаш пенливата течност да изпълни чашата ти, малките мехурчета да се превърнат в гъста кремообразна пяна, която да погали небцето ти. Да отпиеш първата глътка под палещите, жарки лъчи на слънцето и да почувстваш жадуваната прохлада. Но все още нещо те спира. Казваш си „Е, някой друг път! Когато ми е по път, ще се отбия“ и т.н.

Е, ние ти предлагаме да стегнеш раницата, да събереш дружината, да обуеш кецовете и да се отправиш на еднодневна екскурзия до Пазарджик.

Предлагаме ти 9 идеи за разходка около Пазарджик, които ще те накарат да се върнеш отново.

9-idei-za-razhodka-okolo-pazardzhik

Пазарджик  се препича в равното Тракийско поле, на двата бряга на река Марица.  Пазаржишкото поле е заобиколено от Средна гора и Родопите на юг.

1. Църква „Успение Богородично“ 

Ако решите да започнете разходката си от Пазарджик, посетете катедралната църква „Успение Богородично“.  Църквата е сред Стоте национални туристически обекта и е построена в началото на 19 век. Тя е прочута с дървения си иконостас, резбован от дебърските майстори. (който е под закрилата на ЮНЕСКО). Стенописите са изографисани от майстори от Самоковската школа и Станислав Доспевски.

Включете в разходката си и старата поща с часовниковата кула. Построена през 1910 г., днес тя е един от символите на града. Тя се намира на  пл. „Константин Величков“.

2. Парк-остров „Свобода“

Парк-остров „Свобода“ със сигурност няма да остави децата да скучаят. Със своята площ от близо 300 дка, паркът предлага забавления за малките и уединение за по-големите. Намира се в коритото на река Марица. Ето какво да посетите в парка:

  • Детският образователен кът „Приказна разходка“, автори: Марин и Светозара Кузеви
  • Люлките на Ван Гог и Салвадор Дали, автори: Марин и Светозара Кузеви
  • Зоопарк с над 30 вида животни, в който съжителстват тигри, сърни, маймуни и еноти
  • Дино-кът и колата на Фред Флинстоун
  • Да си отвориш една бира и да поседнеш на най- дългата пейка в България, докато гледаш залеза над Марица

3. Селищната могила Юнаците

Само от мисълта да се отдалечите твърде много от пивоварната, ви побиват тръпки. Е, имаме решение –  следващата спирка се намира на 6 км. от града. Селищната могила Юнаците, позната още като Плоската могила е един от най-значимите паметници от древността.  Разкопките показват, че могилата е част от голямо селище възникнало около 4900г. пр. Хр.  Останките от халколитното селище – масивни зидове, жилища и улици – ни пренасят 7 хилядолетия назад. В люлката на цивилизацията такива селища възникват хилядолетие по-късно. Именно тук е открито най-старото злато в света, по-старо от това във варненския некропол. Смята се, че в този район културата и изкуството са процъфтявали.

https://www.youtube.com/watch?v=FD-9dA-t7ZY

4. Крепост Перистера

Ако жаркото тракийско слънце не е по вкуса ви, то е време да се отправим към полите на Западни Родопи. Град Пещера се намира на 20 км от Пазарджик и на надморска височина 450 м.Градчето е своеобразна порта към красотите на Родопите. В началото на града се намира крепостта Перистера, датирана към 4в. сл. Хр.  Трите пояса крепостни стени и шестте отбранителни кули, цитаделата и вътрешния град, са разположени на близо 15 дка и са реставрирани през 2014г. .

5. Пещера Снежанка

Пещера Снежанка е разположена на 5 км. от гр. Пещера. По пътя Пещера- Батак има отбивка с тесен асфалтиран път, който води до паркинг. След него започва екопътека с дължина около 830м. Прехода в едната посока е приблизително половин час. Запасете се с вода (или бира), тъй като по пътеката няма чешма. Пещерата е изключително богата на драперии, сталагмити, сталактони и сталактити. В пещерата са открити много останки от ранножелязната епоха.

Температурата целогодишно е 9 градуса.

Лятно работно време: от 9 до 17:15ч.

6. Батак

В полите на Родопите сме, време е да навлезем още по-дълбоко в планината и да включим в маршрута си Батак.

Историческта църква- костница „Св. Неделя“ е изградена в началото на 19 век, когато Османската империя забранявала изграждането на нови християнски храмове. Въпреки това батачани получили разрешение да вдигнат църквата, но само ако успеят да го построят за 3 месеца. Легендата разказва, че те успели за 75 дни. Църквата е била последната крепост на батачани по време на Априлското въстание.  Днес в храма се пазят дръвникът и костите. Следите от куршумите още личат и напомнят не само за жестокото Баташкото клане, но и за величието на баташките мъченици.

7. Язовир Батак

На 7 км от гр. Батак се намира и едноименният язовир. Със своята площ над 22 000 дка, той е третият най-голям язовир в България. Местността е идеално място за отдих , водни спортове и риболов. Ако желаете да превърнете еднодневната екскурзия в двудневна, тук имате избор. Освен хотели, вили и къщи за гости има и еко къмпинг с невероятна гледка.

8. Плиоценски парк

Искате ли да се отправите на пътешествие 5 млн. години назад във времето? А да се разходите в субтропична гора, под бивните на мастодонт?  Ако отговорът е да, то на 20 км от язовир Батак се намира село Дорково, където можете да разгледате палеонтологичния музей.

Тук са изложени находки, открити в палеонтологичното находище в местността „Елин кладенец“. На площ 15м2 са открити над 600 кости на над 30 вида животни. По време на експедициите са открити  части от скелети на мастодонти,  древни маймуни, съблезъби тигри, лъвове, носорози, гризачи и други бозайници.Това е втората най-значима палеонтологична експозиция в Европа.

9. Крепостта Цепина

На 6 км. от село Дорково се намира крепостта Цепина. Тя се издига на връх Цепина (висок 1136м ) и разкрива спираща дъха гледка.

cepina

Според никейският император Теодор Ласкарис, построената през XII-XIII век непревземаема крепост, била „знаменита и чутовна“.   След освобождението от византийско владичество, Цепина е била владение на династията на Асеневци. Крепостта е една от последните, които падат под османска власт. След 9 месечна обсада, жителите се предали, защото запасите им свършили. Тогава била разрушена от турските войски.

Днес са запазени основите на някои от жилищните сгради, крепостната стена и щерните (басейни за събиране на дъждовна вода).

Е, с това първата част от нашата виртуална разходка около Пазарджик, приключи! Ако тези идеи не са достатъчни, ТУК можете да откриете още 5. Сега е време да създаваме спомени! Ако още не сте включили посещение на крафт пивоварна Ромбус в маршрута, сега е моментът!

Наздраве!🍻

Как да съчетаем бира с храна

Правилната комбинация на вино с подходяща храна е върховно удоволствие за всеки гастроном. Има изобилие от информация за тази класическа комбинация, но съчетанието на пиво с подходящото блюдо не е толкова популярнo.  Избора на съответстваща храна към стила бира, допълва вкуса и разкрива неосезаеми иначе нюанси.  Има няколко основни насоки за правилното им съчетание:

Малцови бири

Белгийските бири,  както и шварц бирата са богати на плодови аромати, както и отенъци на карамел, малцова сладост, хляб и ядки. Няма да сгрешите, ако ги опитате в съчетание със зрели, ароматни сирена, печено месо, нещо пикантно, миди, морски дарове или шоколад.

Силно охмелени и горчиви бири

Повечето американски сортове хмел, които се влагат в Индийски светъл ейл, Американски светъл ейл имат ясно изразени цитрусови горчивина и аромати. В зависимост от използвания хмел се долавят тропически нотки, както и пикантен, смолист в
кус, може да се долови свеж аромат на окосена трева.  Характеристиките на силно охмелените бири са доста наситени и това предразполага към комбинация с храни с интензивен вкус – ароматни сирена,  барбекю – стек,  ребра, дивеч, риба.  Отлично се комбинира и с леки десерти – като ванилов сладолед, които пък балансират силните аромати от хмела.

Кисели бири

В киселите бири (брет, фландърс) се долавят землисти нотки, аромати на череши, фурми, сушени сливи и смокини. Те се съчетават отлично със солени и мазни меса, кореноплодни зеленчуци, ароматни сирена и шоколадови десерти.

Бири с плодови и билкови аромати

Земните и тръпчиви нотки,  с привкус на ябълка, цитруси и мед на стилове като ламбик, гьоз, крик, сезон, се съчетaват отлично с морски дарове – стриди, скариди, миди, маринована риба; солени меса, зрели сирена.

Тъмни и препечени бири

Шоколадовите и какaови нотки се дължат на препечения малц, който се използва за приготвянето на тъмна бира. Той е богат на аромати – усещат се нюанси на кафе, бисквити, сушени и червени плодове, както и ванилия. Тези подчертани аромати отлично се съчетават с десерти, червено месо, стек  и сирена, като допълват и обогатяват вкусовете им.

Пушени бири

В аромата и вкуса се преплитат опушено дърво, шоколад и печени смокини и сливи. В зависимост от вида дървесина, който е използван за опушване  на малца, ароматите варират. Съчетава се отлично със сирена, барбекю и шоколад.

Горчиви бири

Горчивината характерна за английските ейлове, е балансирана с малцова сладост и придружена от карамелени нюанси. Тези пивки стилове пиво се комбинират с пресни сирена, хляб, масло.  Те са добра компания на ястия с говеждо, свинско или агнешко.

На етикетите на всеки стил от нашите бири, можете да откриете и подходящото съчетание с храна. Но повечето хубави неща са случайност, така че няма грешни комбинации. Експериментирайте и откриийте своите вкусове.
Наздраве!

Сладък салам с тъмна бира

Независимо дали Свети Трифон е влюбен или Св. Валентин е опиянен, днес със сигурност има повод за празнуване. Ние решихме да подсладим деня с малко шоколад. Любовта към бирата ни накара да променим една любима рецепта от детството – тази на сладкия салам – и заменихме коняка с имперски портер. Той от своя страна е комплексна, тъмна, високоалкохолна бира,  отлежала 5 месеца в нови бурета от френски дъб. Приятеният ванилов аромат от дъбовото буре, съчетан с  малцова сладост, леките карамелни и опушени нотки, допълват вкуса на шоколадовия десерт.

 “Бирата е доказателство, че Бог ни обича и иска да бъдем щастливи.” – Бенджамин Франклин

 

Необходими продукти:

  • 300 гр. Бисквити
  • 50 гр. стафиди (или сушени червени боровинки)
  • 100 гр. натрошени ядки – лешници, бадеми, кашу
  • 1205мл. прясно мляко
  • 100 гр. шоколад
  • 100 гр. масло
  • 3 с.л имперски портер
  • 1 ванилия
  • пудра захар за декорация

Начин на приготвяне:

  1. Стафидите се накисват в портера.
  2. Млякото се поставя на котлона и когато се сгорещи се добавя маслото. Разбърква се, докато маслото се разтопи.
  3. Добавя се натрошените парченца шоколад и се разбърква до пълно разтапяне.
  4. Към получената смес се добавят накиснатите стафиди, ядките и ванилията.
  5. Разбърква се и се остава да се охлади.
  6. Бисквитите се натрошават и се добавят към шоколадовата смес.
  7. Всичко се разбърква и се оформя руло върху фолио.
  8. Увива се и поставя в хладилник за няколко часа.
  9. По желание се декорира с пудра захар.

Независимо кой празник празнувате днес, да Ви е сладко! Наздраве!

Бира и шоколад?! Да, моля!

Както сме казвали многократно досега, комбинацията шоколад  и бира е неустоима – особено, когато говорим за портер. Съчетанието на два взаимно допълващи се вкуса, няма как да се обърка! Нюансите на черен шоколад, кафе и какао в портера, се дължат на препечения малц използван за приготвянето на пивото.  Когато към това се добави малко сметана, ядки и масло, минусовите температури не означават нищо.

Тази лесна и изкушаващо вкусна рецепта за шоколадови трюфели с  тъмна бира, стил портер, определено ще Ви стопли!

НеобхоТрюфели с щоколад и крафт бира Ромбус - портердими продукти за 30 трюфела:

  • 400гр. шoколад ( с 50% съдържание на какао)
  • 150 мл.  сладкарска сметана
  • 150 мл.  Rhombus портер
  • 12 какаови бисквити
  • шепа запечени и натрошени бадеми и шам фъстък (или ядки по избор)
  • 50 гр. масло

Начин на приготвяне:

  1. Какаовите бисквити се натрошават и се заливат с 50 мл. портер, за да се овлажнят.
  2. 50 мл. от бирата и 50 мл. от сметаната леко се затоплят.
  3. Шоколада се нарязва на много малки парченца. 250 гр. от него се добавят постепенно към загрятата смес от бира и сметана,  за да може да се разстопи. Разбърква се  докато се получи гладка, хомогенна смес.
  4. Към получената смес се добавят натрошените бисквити и ядките.
  5. От готовата смес се оформят се малки топчета.
  6. Шоколадов ганаш: 100 мл. сметана се загряват и към тях се добавя останлото количество шоколад. Изчаква се около минута, след което се разбърква с дървена лъжица. Към тази смес се добавя и маслото и се разбърква.
  7. Трюфелите се заливат с шоколадовия ганаш и се слагат в хладилник поне за час, за да се стегнат.
  8. По желание, поръсете с какао.

Наздраве!

 

 


Шоколадови мъфини с портер -http://rhombusbrewery.com/blog/chocolate-cupcakes/

Здравословна ли е бирата? – http://rhombusbrewery.com/blog/7-benefits-of-craft-beer/

 

Когато бирата вдъхновява

Когато бирата, която правим вдъхновява…

В златни одежди, на главата корона-
тъй ярко и светло блести!
Понякога в тъмна, кафяво-черна премяна
за своята знатност шепти!

Понякога лека, кехлибарено мека,
приканва човека така,
че отпивайки жадно от чашата хладна –
той застива отворил уста!

Снежната пяна от дъх разлюляна,
обгръща я нежно отвред.
И горчивата сладост, и аромата на святост,
потичат устремено напред.

И чудо настава с човека тогава-
дръзнал, даже с поглед отпил,
вдъхновение славно и сила отдавна
в пъти стотици бе придобил!

И въвлечен в стихията, завъртял се в магията,
той поглежда света озарен,
и полита стремглаво, сякаш някак по право,
да покорява света окрилен!

Лицето сияе, сърцето играе, попаднал на жрицата в плен,
той знае, че вече готов е,
изпълнен с огнен порив и вяра
да се бори за Новия ден!…

Вълшебнице Ромбус  – стихия, магия,
ще стигнеш до всеки от нас!
И който те вкуси, вдъхне, усети
вовеки на жажда обречен ще бъде – на бас!

Благодарим на Нина Иванова и наздраве!

Бира и Вино

Повечето хора вече имат ясни предпочитания към виното, към сорта на гроздето, към тероара. С избора на пиво обаче, все още има известни затруднения. Ето как любимото вино ще Ви помогне да изберете своя подходящ стил бира.

if-you-love-these-try-these

Шоколодави мъфини с портер – 5 лесни стъпки

chocolate-muffins

 

Декември е най-студеният и най- топлия месец едновременно. Декември е усмивки, уют и споделяне. С наближаването на празниците започва да цари лека подаръчна треска. Най- хубавият подарък, който можем да подарим на близките си хора е да сме заедно с тях. А домашните десерти добавят още малко сладост към тези съкровени мигове. Запретнете ръкави и сътворете своята коледна магия от бира и шоколад.

Необходими продукти:

  • 300 гр. брашно
  • 250 гр. захар
  • 50 гр. какао
  • 1 пакетче бакпулвер
  • ванилия
  • 100 гр. масло
  • 100 мл. Rhombus портер
  • 100 мл. сладкарска сметана
  • 100 гр. черен шоколад (ако използвате млечен прибавете 200гр. захар , вместо 250гр.)
  • 2 яйца
  • 100 грама лешници
  • ¼ ч.л сол

Начин на приготвяне:

  1. Разбъркайте всички сухи съставки, като първо пресеете брашното. Към него добавете какаото, бакпулвера, солта и ванилията.
  2. Разбийте яйцата със захарта, добавете сметаната и докато бъркате непрекъснато прибавете разтопеното масло, а след това и бирата
  3. Към получената смес добавяте сухите съставки. Разбърквате и добавяте натрошения шоколад и лешници.
  4. Формичките за мъфини не бива да се изпълват изцяло. Печете около 20мин. На 180 градуса.
  5. След като се изпекат, изчакайте да се охладят и декорирайте по свой вкус.

Да Ви е сладко! Наздраве!

7 ползи от Крафт бирата

Проучване на The Harris poll показва, че консуматорите на непастьоризирана, нефилтрирана крафт бира са по-здрави от конусматорите на масово произвежданата. Ето и 7 от основните причини за това.

7-benefits

*Консумирайте отговорно

Continue reading