Категоризирането на тъмните бири понякога може да е трудно занимание. Затова решихме да те потопим по-дълбоко в света на крафт бирата и да ти разкажем за приликите и разликите между два от най-обичаните стила бира – портър и стаут.
За да разберем наистина разликата между тези две категории се връщаме няколко века назад в Англия, мястото откъдето започнало всичко.
История
В миналото ечемика се е малцувал с подръчни средства, накисвал се е в корита, а след покълването се изсушавал на открит огън или пещ. До 18 век технологията за малцуване не позволявала постигане на златист цвят на бирата, тя била кафява, често почти черна.
Тази сладка кафява бира, постепенно еволюира в нов стил, в който се влага препечен малц. Портърът се появява за пръв път в Лондон преди близо 300 години. Според легендите, той е творение на находчив кръчмар, който смесил различни видове бира – по-охмелени, по-леки и по-отлежали. Резултатът бил толкова добър, че пивоварите създали нова рецепта и започнали да приготвят новият стил. В началото на 18 век това било напитката на работническата класа, от където идва и името на стила porter, от английски носач.
Интересът към стила обаче расте и пивоварите започват експерименти. Те влагат различни съставки и повишават алкохолното съдържание. Така се ражда още един нов стил. По-силният тъмен малцов ейл с по-интензивен аромат се наричал портър стаут. Значението на думата stout – първоначално е било горд, от XIV век насам означава силен. Постепенно този стил се утвърдил като нова по-плътна, кремообразна и силна бира, позната ни днес като стаут.
Той става особено популярен в началото на 19 век, радва се на широк интерес до началото на Първата световна война и почти изчезва през 50те години. Любовта към този стил е възродена отново в средата на 70те години в зората на крафт бирената революция.
Цвят, вкус и аромат
Портърът се характеризира с по-мек, сладък и по-карамелен вкус от този на стаута. В него се усеща бисквитена и хлебна сладост, карамел и ядки. При него липсва острия вкус на препечения малц, долавя се лека горчивина, подобна на натурален шоколад. Друга разлика е цвета. При стаута той е по-тъмен – тъмнокафяв до непроницаемо черен, благодарение на по-голямото количество препечен малц, който се използва. Пяната е кафява, плътна и кремообразна. Отличава се с интензивен аромат и вкус на препечен малц, по-изразена горчивина, шоколадови нотки, какао, дъх на кафе, сушени сини сливи, смокини и нюанси на червени плодове, меласа. Алкохолното съдържание варира между 4 – 12%. Често в стаутовете се влага и препечен немалцован ечемик, придаващ още по- наситени изгорели нотки във вкуса и аромата.
Най-лесния начин да откриеш приликите и разликите е дегустацията. Добре познаваш нашия класически английски портър. Ела и се запознай с неговия по-голям и по-силен братовчед – Foreign extra stout. Така можеш да сравниш цвета, пяната, вкуса и ароматите на двата стила и да избереш своя фаворит.
НаЗдраве!